Публикувам статия от vesti.bg , която разкрива ужасното състояние на човека и особено на избрания някога от Бога народ Израел. Дано да се замислим, когато "се молим за държавата Израел", дали не се молим "за" техните богохулни инициативи и "срещу" Божията воля.

Езекиил 12:
15 И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по разни страни. 16 Обаче неколцина от тях ще оставя Оцелели от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките си мерзости Между народите гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.

Езекиил 14:
22 Но, ето, ще останат в него избавилите се, синове и дъщери, които ще се изнесат; ето, те ще излязат при вас, и ще видите постъпките им и делата им; и ще се утешите относно злото, което нанесох върху Ерусалим, да! относно всичко що нанесох върху него. 
23 Те ще ви утешат когато видите постъпките им и делата им; и ще познаете, че Аз не съм сторил без причина всичко това що съм сторил в него, казва Господ Иеова.

----------------------------

Нова мода: Да съдиш властите, че си се родил
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4246331

Нарастването на подобни дела, заведени от деца, които имат вродени заболявания, или техните родители, накара правителството в Израел да започне разследване.

Все повече еврейски деца с вродени заболявания (или по-скоро техните родители) съдят здравните власти за това, че са "позволили да се родят".

Нарастването на подобни дела - около 600 от първия подобен случай през 1987 г., накара правителството в Израел да започне разследване.

Според радетели на медицинската етика, с които се е свързал "Ню сайънтист", тези съдебни процеси повдигат сериозни морални въпроси за стойността на живота на хората с увреждания.

Те пораждат и страхове, че лекарите могат да станат прекомерно предпазливи при разчитането на медицински резултати и диагнози, което може да доведе до прекъсване на много повече бременности, вкл. нормални.

Един от интервюираните смята, че в опита си да развият бизнеса, много адвокати проучват и се свързват с общности на хора с висок процент бракове между близки роднини и генетични проблеми, търсейки потенциални клиенти.

Делата за "раждане погрешка", в които родители търсят финансови компенсации заради високата цена по отглеждането на едно дете с вродени здравословни проблеми, са добре документирани.

В САЩ, например, в Калифорния, миналия месец двойка получи 4,5 млн. долара обезщетение, след като лекарите "пропуснали" да видят, че нероденият им син (в момента на 3 годинки) няма крачета и е само с една ръка, припомня изданието.

Не мога да проумея как един родител ще се изправи в съда и ще каже на детето си "Щеше да е по-добре и по-лесно да не беше се раждал", чуди се равинът Авраам Щайнберг от медицинското училище към Еврейския университет в Ерусалим.

Модата сега в Израел е децата сами да съдят държавата, което е много по-изгодно, тъй като обезщетението е много по-голямо и покрива "цял един живот трудности и страдание".

Щайнберг е председател на комисията, натоварена от правителството да разследва проблема. Като експерт, той е бил и свидетел по няколко такива дела.

В Израел броят им непрекъснато нараства след прецедента от 1987 г., докато в много други страни - като Великобритания и САЩ (с изключение на четири щата), те не са приемливи.

В Израел проблемът се изостря и заради силния интерес към всякакви научни и генетични изследвания в търсене на "идеалното бебе", а в този бизнес се наливат много средства, обяснява пред изданието адвокатът правозащитник и биоетик Кармел Шалев от университета в Хайфа.

По думите му всички са увлечени по това - родители, лекари, научни лаборатории.

Семействата искат здрави деца, а лекарите ги насърчават да се подлагат на всякакви генетични тестове, с много от които според Шалев са злоупотребява.

Тяхната популярност обаче идва от факта, че генетични заболявания като синдромът на Даун, глухотата и циститната фиброза, например, се срещат често в израелското общество поради високия процент еднокръвни бракове (между братовчеди и близки роднини, особено сред религиозните евреи). Много селища буквално са създадени и са се разраснали по този начин.

Тъй като всички носят "по някой" дефектен ген, събирането с близък роднина увеличава риска от автосоматични рецесивни генетични заболявания. Чест проблем сред ултраортодоксалните евреи е например болестта на Тай-Сакс, която се проявява при хора, които носят и двете "грешни" копия на един ген.

Двойките под риск имат възможността да се изследват преди да пристъпят към правенето на деца, като специално в Израел много тестове преди зачеване се покриват от държавата.

Изследването "на частно" обаче също е много популярно, но най-важното е, че е разрешено прекъсването на жизнена бременност по подобни причини, с разрешение на комисия по абортите.

Известен израелски адвокат, цитиран от изданието, през последните пет години е имал дела за деца с циститна фиброза и спина бифида, като обичайните компенсации били от порядъка на 4,5 млн. шекела. Според експерта водещо се в момента дело на дете със синдрома на Мартин-Бел може да завърши с 10 млн. шекела обезщетение.

Няма обаче правило, според което един случай става за съда, а друг не. Ето защо за лекарите е много притеснително, че могат да бъдат съдени, дори ако са изродили детенце само без един пръст.

Поради тази причина се засилва т.нар. "защитна медицина", т.е. правят се всевъзможни тестове и проверки в опит за оценка на рисковете. Това означава и повече фалшиви/грешни резултати, според експерти, а съответно - и повече аборти.

Същевременно адвокатите "атакуват" изолирани села и общности, убеждавайки хора с проблеми, че едва ли не би било "по-добре да не се раждат".

Вчера отново попаднах на защитници на съвършеното и задължително физическо изцеление на вярващия и то подкрепено стабилно от словото чрез „неоспоримия“ довод, че източникът на болестите е дяволът! Освен това статиите са озаглавени: „Изцелението е Божия воля.“

Да не дава Господ да оспорваш волята Му, дори когато става въпрос за собственото ти здраве! Какво богохулство! Като прибавим, че за да заблудят (ако е възможно) дори избраните, такива „учители“ те убеждават, че щом си болен, значи нещо с вярата ти не е наред или някакъв грях те отделя от Бога, когато си болен, картината става ужасяваща!

Затова благодаря на Бога за Йов, както и за цялата Библия! В публикацията, която вчера прочетох, разбира се, се признаваше, и то със съответния цитат от Писанията, че Бог наказва тези, които обича. Както когато учителят наказвал децата, когато не слушат, но никога не казвал: „Аз ще извадя окото на непослушното дете“ или: „Ще го разболея“.

Нека да се разберем: Всичко, което е зло, идва от дявола! Бог не е създал нито болестите, нито изтезанията, нито греха. Нека обаче да не забравяме и другото: Бог ги използва, и то единствено за наша полза (бъдеща), ако се поучим и осъзнаем!

Той се обърна към дявола и го попита: „Какво правиш, дяволе, откъде идеш?“ След като получи неговия отговор, Бог лично го изпрати при Йов със заповед, която той абсолютно точно изпълни (за разлика от Саул например или всички други хора, живели досега, или за разлика от всички нас, живеещи сега; защото е казано: 'няма нито един праведен, всички съгрешиха'). Парадоксално е, но е така – този, за когото няма вече надежда и прошка, изпълнява точно Божиите заповеди, за разлика от нас, за които още има надежда да отидем при Бога!!!

Мисля, че е неоспоримо, че източникът на всяко зло е от дявола. И щом болестите не са по волята на Бога, тогава как наказанията са по Негова воля? Нека да видим в какво се състоят наказанията, с които Бог наказва тези, които обича. Дяволът беше изпратен при Йов, за да му причини определени неща, от които Йов щеше да пострада и да страда. Обаче, за да осмисли това, което му се случва и то да бъде за Божия прослава, той не трябваше да умре. Сатана изпълни всичко както трябваше.

Кое беше изпитанието (наказанието) за Йов? Да изгуби недвижимото си имущество? Да изгуби движимото си имущество, животните и прехраната си? Да изгуби всичките си слуги чрез тяхната физическа смърт? Да изгуби всичките си деца, които трябваше да умрат в природната стихия? Да изгуби здравето си и да чеше гноясалите рани на тялото си, разяждано от болестта, с парче глинен съд? На кое от тези неща Бог е източник?

Същото беше при Давид. Свалянето му от престола, преследването от собствения му любим син, смъртта на този син, болестта на новороденото му дете и след това и неговата смърт – кое от тези неща е наказание от Бога и кое не е? Нима Бог не му каза направо: „Понеже си дал повод да се хули името Ми, детето, което ще се роди, ще се разболее и ще умре.“ И наистина, то се роди, разболя се и умря! Тогава как да приемем за истинна тезата на хората, които казват, че болестта не е Божия воля? Да не говорим, че ако Бог каже на някого: „Трябва да те накажа, защото те обичам и защото си похулил името Ми. Избери: ти ли да се разболееш или да умре детето ти“, не виждам кой ще отговори: „Боже, тъй като болестите не са по Твоята воля, нека се разболее и да умре детето ми!“

Да не говорим, че ние нищо не приемаме от Бога, освен това, което сами смятаме за „добро.“ А Йов каза: „Само доброто ли да приема от Бога, а не и злото?“ Освен „съвършеното“ здраве, искаме си „съвършеното“ богатство, най-добрата работа, най-добрата заплата, ежегодната почивка на море и планина и т.н.

Няма ли да се засрамим и да спрем да вярваме в един немощен бог, който разрешава на дявола да престъпва заповедите му безнаказано; който оставя болестите да тормозят само тези, които не вярват или имат грях към него?

Братя и сестри, даваме ли си сметка, дали по време на и след покаянието си сме преживели истинския ужас от греховете, които сме вършили? Използвали ли сме както трябва жертвата и страданията на Исус, както и Божията вяра, любов, благодат и сила, за да усетим мерзостта на греха; да усетим тъгата по Бога, по това колко сме Го наранили, защото Той е абсолютно Свят и грехът ни Му нанася жестока болка? „...Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо" (2 Коринтяни 7:6-11).

Или просто след „покаянието“ си си спомняме смътно как сме се въргаляли с удоволствие в калта и бълвоча на греховете си?

Преди шест дни ми се наложи да боледувам, а болестта и силната болка доста тежко изтерзаха тялото и душата ми. Молех се само като Йов да приема и злото от Бога, както съм приемала доброто, да не похуля името Му, да не роптая и разбира се ако Бог пожелае, по-скоро да премахне непоносимата болка. Тази сутрин, докато разсъждавах рано, рано в леглото си, се запитах за първи път с толкова ясно осъзнаване на това, което Бог прави, когато иска да използва всяко зло за наше добро: Наистина ли съм страдала поне толкова, колкото през последните дни, когато се разкайвах за греховете си, за да приема от Него вярата, прошката и новия живот, който Бог ми предлагаше? Иначе как бих намразила греха си и бих обикнала Бога „...с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум..." (Лука 10:27), как бих устоявала на изкушенията през целия си земен живот? Дори тройна благодат да идва към мен всеки ден, ако аз не мразя това, от което трябва да се пазя, как ще устоя? Не можеш да обичаш Бога, без да мразиш греха!!! Защо никой човек не обича болестите и болките? Защото страда! Защо по същия начин не трябва да обичаме греха? Защото чрез него страдаме; макар да изглежда, че имаме сладости и удоволствия в него, ние си причиняваме най-големите страдания както тук на земята, така и за вечността! И не само ние страдаме; страда и Всемогъщият ни Баща!

Спомних си единствено три дни подобно страдание осем месеца след като се родих отново. Поводът беше „незначителен“ – опитах се чрез ирония да обясня нещо, за което една жена ме питаше. Тя обаче явно беше изключително сериозно заинтересувана от проблема и очакваше прям и ясен отговор (или просто нямаше „чувство за хумор“). Не ме разбра и на мен ми стана много зле. Разбрах, че Бог ме изобличава за гордост, за оригиналничене. Следващите дни стоях в къщи, плаках и си мислех: „Боже, защо ми е толкова тежко; нали не искам този грях и те моля да го изчистиш от мен? Защо ми е толкова зле?“ Душата ми се разкъсваше, страданието ми пролича и на лицето ми – една жена от църквата ми каза: „Какво става, изглеждаш зле, лицето ти е измъчено, отслабнала си?“ Отговорих й: „Изобщо не съм отслабнала. Бог ме накара да плача три дни и затова изглеждам така изтощена.“ Тя каза: „Да се молим Бог да премахне това, за да се оправиш.“ „Не, казах, това беше най-необходимото нещо за мен; това страдание беше добро и за добро.“ Жената ме погледна странно и нищо не каза. Може би тя също не беше страдала истински по Бога до този момент? „...Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо" (2 Коринтяни 7:6-11).

Колко пъти това се случи с вас, за да се научите да обичате Бога по спасителен за вас начин – така, както Той иска? „... с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум..." (Лука 10:27). („...Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние...“)

Ако не се е случвало, напразна е за вас съвършената заместителна жертва на Бога, напразно е и вашето покаяние, защото не е истинско, спасително! Благословен Господ! Нека не престава да ни учи чрез наказания, изпитания и страдания, защото иначе ще бъдем незаконно родени и няма да видим лицето Му!

Юлия Борисова, май 2010

По плодовете ще ги познаете. А този плод е твърде голям и ярък на цвят, за да не го забележим. Джон Пайпър покани Рик Уорън, прагматичен, властолюбив лъжец, на тазгодишната национална конференция на фондацията си. Повече за събитието и за двамата проповедници ще видите в следващите клипове:

Част 1:

Част 2:

Част 3:

Част 4:

Част 5:

А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват в страст.

(1 Коринтяни 7:8,9)

Когато един човек иска да се ожени, знаейки че ако остане сам, ще гори в страст, това не означава, че бракът за него ще бъде единствено и просто място, в което да задоволява сексуалните си желания. Павел не би могъл да има това предвид, защото знаем какво е написал в Ефесяни гл. 5.

Джон Пайпър, проповед на име „Бракът, безбрачието и християнската добродетел гостоприемство”

А ти, ще ми каже някой, нима не пречиш на брака? – Иди си от мен, за да не падна и аз в безумие заедно с теб. Защо, ще ми кажеш ти, увещаваш да не се встъпва в брак? – защото смятам девството за много по-почтено от брака; обаче с това не поставям брака в числото на лошите неща, но дори много го хваля. Той е пристанище на целомъдрието за желаещите да се ползват добре от него, като не позволява на природата да неистовства. Като представя законното съединение като опора и така удържа вълните на похотта, той ни поставя и запазва в голямо спокойствие. Но има хора, които не се нуждаят от такова ограждане, и вместо това добре укротяват яростта на естеството с пости, бдения, земни поклони и други суровости на живота; такива хора съветвам да не встъпват в брак, но не забранявам брака. Между съвет и забрана има голяма разлика, такава каквато между разположение и необходимост. Съветващият предоставя на слушателя власт да избере това, което той съветва, а забраняващият отнема тази власт.

Йоан Златоуст, „Книга за девството”

Какви разговори водят тогава брат и сестра в Христос, които смятат, че може да са намерили човека, с който да прекарат остатъка от живота си? Той сигурно казва:

- Нямам в себе си любовта, която младоженецът трябва да обещае на булката¹. Зная го, защото следвам Христос, но похотта ми от дълго време е твърде силна. Мисля, че имам нужда от бент срещу вълните й. Имам нужда когато нечистото в душата ми се надигне и тялото ми поиска своето, да имам съпруга до себе си. Така с Божия помощ похотта, която не мога да удържам, ще намалее, докато се грижа да дам удоволствие на жена си и да споделя своето удоволствие с нея. Накрая и двамата ще благодарим на Бога, който може дори да поиска да ни даде деца. Не искам повече да мастурбирам, но ако някога отново се окажа твърде слаб, ще мога да се обърна към жена си и ще избегна ужасния период на съмнение и вина, който идва след греха. Ще избегна слепотата за Бога, която идва след като съм гледал порнография ².

Тя сигурно го гледа сериозно и си мисли две неща: 1) „той е грешник и никога не бива да си правя идол от него”; 2) „да, зная как се чувства”. И може би му казва:

- И аз съм като теб. Животът ти с мен ще е труден, но ако имам честта да съм ти бент и ако ти бъдеш моя бент, ще се спасим.

- Ще бъда, тялото ми ще е твое ³. Знаеш ли от какво ме е страх?

- Кажи.

- От това, че ще съгрешавам когато идвам при теб заради похот, а не заради любовта си към теб. Когато те търся, за да задоволя желание, предизвикано от нещо, което съм видял по телевизията. Когато не съм търсил Бога усърдно, докато намеря в Него радост ⁴, и празнината в мен крещи за сексуално удоволствие.

- И аз мога да се страхувам от фантазиите си, защото досега съм фантазирала за десетки мъже. Ами ако някой ден ти изневеря, мислейки за друг? ⁵ Не искам да те използвам. Какво ще правим?

- Ще постим ⁶.

- Ще се молим.

- Ще отидем на мисия.

- Ще изхвърлим телевизора.

- Ще четем Библията.

- Ще възпитаваме децата. Ще се грижим за бедните и за вдовиците.

- Ще разчитаме на Бога, защото Той дава святост на гладните за нея ⁷. Ще живеем сякаш не сме женени ⁸.

- Как се прави това?

- Времето, което остава до идването на Христос, е кратко. Трябва да ме обичаш без да си правиш идол от мен.

- Няма проблем – ще зная, че се омъжвам за грешник. Ти сам ми каза какъв си. И аз съм такава. Ако ти разкажа какво съм правила, ще се отвратиш от мен.

- Но Бог е готов да забрави какви сме били, защото е платил за всичките ни грехове.

- Да. И ако живеем така, че бракът ни да помогне да изработваме спасението си ⁹, Бог ще ни благослови. Но трябва да пазим леглото си неосквернено ¹⁰.

- Да, не трябва да правим всичко, което сме виждали по филмите. А ние сме се учили от тях. Значи нищо не знаем.

- Нищо не знаем. Ще се учим от Бога, от любовта помежду ни и от природата, която ни е дал.

- А противозачатъчни? Аз не искам да ги ползваме. Нека Бог ни даде деца когато и колкото иска.

- Прав си. А и зачатието е смисълът на секса.

- Единствено то ли?

- Основно. Нали всичко води до него! Всичко води до това да излееш спермата си в тялото на жена си. Това е моментът на най-силното удоволствие. Щом Бог ни е направил така, не мислиш ли, че одобрява да се стигне до този момент?

- И след това да се чувстваш задоволен.

- Амин.

- Не искам да гълташ хормонални хапчета. Или да си слагаш спирала.

- А аз не искам да ползваш презерватив. А ако нямаме деца, може да си осиновим.

- Да. А ако децата ни станат много?

- Колко е „много”? Когато разберем колко е, ще спрем да правим секс или ще го правим по-рядко, по времето на месеца, когато е по-малко вероятно да забременея.

- Знаеш ли каква е поуката от брака?

- ?

- Сексът е само до време. Рано или късно спираш. Няма значение дали спираш 5 години преди вечността или 20 години преди вечността.

- Да. Знаеш ли какво друго правят хората, които живеят като че не са женени?

- Какво?

- Живеят така, че да са готови за смъртта. Ако умреш преди мен, няма да се отчая. И няма да бързам да се омъжа за друг.

- Наистина ли? Знаеш, че имаш право, само да е в Господа. ¹¹

- Не знам дали имам право ¹² . С колко мъже мога да се съединя? Да обичам спомена за теб и да спя с друг? ¹³ И през времето от денонощието, което остава, и със силите, които ми остават, да обичам Господ Исус?

- Ако се оженим, каква церемония да имаме?

- Никаква. Не помня в Стария Завет свещеникът да служел за бракосъчетание.

- Още по-малко днешните „пастори” са свещеници. Ти и аз сме свещеници ¹⁴. Но нека да сключим граждански брак.

- Да. И ще поканим няколко приятели и семействата си. Без „Горчиво”, хвърляне на букет и глупава музика.

- Майка ми и баща ми ще бъдат разочаровани. Но без суетата ще имат възможност да те опознаят и да те харесат.

- Хората ще си помислят, че сме странни.

- Ние сме си странни. Странници. Не сме от този свят. Готова ли си да постим и да се молим заедно?

- Да. Ние сме сватбарите и ни е тъжно без Младоженеца, затова понякога не ни е до храна и други земни удоволствия ¹⁵.

- Докато смъртта ни раздели. А после ще сме като ангелите – безбрачни ¹⁶. И ще се радваме завинаги на Христос.

При мисълта за вечността с Бога може би и на двамата им се насълзяват очите. След малко тя може би казва:

- Нали няма да прекарваме много време в готвене? Един ден скоро Бог ще унищожи и стомаха, и храната, и езика, който й се е наслаждавал  ¹⁷.

- Разбира се. Моята любов не минава през стомаха.

Сега си ги представете да се уговарят кога ще отидат отново в старческия дом, в дома за сираци, да се видят с братя и сестри, да помогнат на вдовица. Или пък как след сватбата ще заминат някъде да проповядват благата вест на хора, които никога не са я чували.

__________________________________

1 Ефесяни 5:25: Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея

2 Матей 5:8: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

3 1 Коринтяни 7:4: Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

4 Псалм 63:3: „Твоята милост е по-добра от живота”; Псалм 16:11: „пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки”, Псалм 73:25: „Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Теб.”

5 Матей 5:28: Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

6 1 Коринтяни 7:5а: Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва

7 Матей 5:6: Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

8 1Коринтяни 7:29: Само това казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат

9 Филипяни 2:12в: изработвайте спасението си със страх и трепет

10 Евреи 13:4: Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото - неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

11 1 Коринтяни 7:39: Жената е вързана, докато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото иска, само в Господа.

12 1 Коринтяни 7:27 Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.

13

В него (втория брак) има двоен повод за срам, тъй като две съпруги вълнуват един мъж: едната в спомените му, другата в плътта. Не можеш да ненавиждаш първата, пазейки за нея свят спомен като за човек, вече приет в лоното на Бога. Ти се молиш в нейна памет и отправяш към Бога молитви всяка година. Нима ще се представиш пред Него с толкова жени, колкото препоръчваш в молитвите си? Ще предложиш на две жени святото тайнство на брака? И това ще бъде извършено от ръцете на свещеник, който дължи положението си на своята моногамия или дори може да е осветен от девствеността си и да е заобиколен от девственици или жени, които са се омъжвали само веднъж! Ще посмееш ли заедно с всичките други блага да поискаш от Бога целомъдрие за новата си жена и за себе си?

Тертуалиан, „Насърчение към целомъдрие”

14 1 Петър 2:9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина

15 Лука 5:35: Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще бъде отнет от тях; тогава ще постят.

16 Матей 22:30: Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като [Божии] ангели на небето.

17 1 Коринтяни 6:13 Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, а за Господа и Господ е за тялото,

Лора Добрева, декември 2009

Наскоро дяволът цензурира новото ми създание. Ще ви разкажа. Преведох един клип на американски баптистки проповедник на тема как съпрузите християни да се справят с разликите в сексуалните си желания и направих субтитри. Качих го във vbox7.com, но щом се опитах да го гледам, открих, че съм публикувала „съдържание за възрастни”:

http://www.vbox7.com/play:3635f768
 
            Трябва да си логнат в акаунта си и да обещаеш, че имаш навършени 16 години:

Потребителите на Vbox7 са отбелязали това видео като неподходящо за някои потребители.

Кой би могъл да пострада от гледане на клип, в който прилично облечен и прилично държащ се християнин обяснява, че сексът не може да се отдели от любовта и вярността между съпрузите? Децата под 16? Хората с високо кръвно налягане? Ще пострада каузата на княза на този свят, който се възползва от неопитността на юношите и безотговорността на родителите, за да направи колкото може повече хора роби на неправилни желания.

В същия сайт може да се намерят клипове като „Гавра Със Зара. Найден Прави Секс С Нейна Снимка”, „Бой в училище” и „Изнасилване на Снежанка”. От тях знаем кой страда – децата, които имат акаунт във вибокс.

Далеч от мен да викам за религиозна свобода. Исус викаше срещу нея: „Радвайте се когато ви преследват и клеветят заради името ми”. Благодарна съм на хората от Вибокс за безплатната услуга и се моля за тях.

Но зная, че светът не би ме цензурирал, ако действах като старата Лора. Без проблем щях да кача клипчета с послания като „Отвори бутилката и излей малко захар по мен. Целия съм горещ, лепкав и сладък” (Def Leppard) или “Суеверна жено, свали ме на пода и прави любов с мен бавно и леко” (Whitesnake), „Бейби, хайде да се самоубием заедно” (HIM). А неправедните няма да наследят Божието царство. „Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито хомосексуалистите, нито малакийците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство. И някои от вас бяха такива, но вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оправдани в Името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог." (1 Коринтяни 6:9-11)