Августин: "Предимствата на вдовството" (1)

 

или писмо до вдовицата Жулиен

Поставена по-долу като заслужаваща похвала в сравнение с целомъдрието на девството, непорочността на вдовиците стои по-високо от брака. Тя е дар от Божията милост, затова трябва да бъде пазена грижливо и да бдим над доброто й име.

Августин, епископ, слуга на Христос и Неговите слуги, до Жулиен, посветена слугиня на Бога; поздрав в Исус Христос, Господ на господарите.

Глава първа. Целта на автора.

1.Тъй като желая да отговоря възможно най-скоро на Вашата молба и християнска любов и да спазя обещанието си, ще си почина за малко от неотложните си занимания, за да Ви напиша няколко думи относно изповядването на святото вдовство. Вие ме попитахте за това когато се видяхме и аз не можах да ви откажа; по-късно, чрез писма настоявахте да изпълня поетото пред Вас обещание. Когато в писмото ми се сблъскате с неща, които ще Ви изглеждат странни за начина Ви на живот и този на вашите близки, може би ще Ви се стори, че нямате полза от тях; обаче не отсъждайте бързо, че са безполезни и излишни. Обръщам се към Вас, но написаното не е единствено за Вас; не забравям, че чрез Вас то ще бъде полезно и за други. Ако смятате, че някои идеи вече не са Ви необходими, или че никога не са Ви били необходими, щом могат да потрябват на други, не се притеснявайте да ги запазите и да ги дадете на другите да ги четат; така Вашата добрина ще е полезна за още хора.

2.Що се отнася до живота и нравите, не са достатъчни доказателствата; необходима е и увереност. Учението ни показва какво трябва да правим, а убеждаването и насърчението ни подтикват да действаме съобразно вярата ни. Що се отнася до учението, мога само да повторя това на апостола. Единствено в Писанието то намира своето неизменно правило. Апостолът казва да внимаваме и да не мислим за себе си по-високо отколкото е необходимо: „Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил“ (Римляни 12:3). Ето защо ще бъде достатъчно да ви обясня думите на святия богослов, които ще развия според даденото ми от Бога вдъхновение.

Глава втора. Как апостолът говори за вдовиците.

3.Това са думите на апостола, богослов на всички народи, избран съд, светията Павел: „А на неженените и вдовиците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз“(1 Коринтяни 7:8). Ще бъде грешка, ако от това изречение направим извод, че тъй като вдовиците вече са били омъжени, не могат да бъдат включени в това понятие – innuptis – неженен. В общоприет смисъл, самата думата означава всеки, който в момента не е обвързан с брак, независимо че преди е бил. Намираме доказателство и в следващия откъс: „Тъй също и между жена и девица има разлика“ (В текста: „Сърцето на жената е раздвоено; не е така с неомъжената и с девицата“) 1 Коринтяни 7:34. Поставяйки разлика между неомъжената и девицата, става ясно, че апостолът говори за вдовицата. Вижте как, използвайки само един израз, той събира в едно и двете: „Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е светско, как да угажда на мъжа си“ (1 Коринтяни 7:34). Очевидно е, че тук не говори само за тази, която никога не се е омъжвала, а също и за тази, която вдовството е освободило от връзките на брака. По същата причина, когато Павел говори за омъжената, той има предвид жената, която има съпруг, а не тази, която е имала. Всяка вдовица е неомъжена, но не всяка неомъжена е вдовица, тъй като има и девици; и едните, и другите са включени в казаното: „А на неженените и вдовиците казвам...“ Все едно, че е казал: Говорейки за неженени, нямам предвид само девиците, а също и вдовиците и на всички тях казвам: „Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.“

Глава трета. Вдовството стои по-високо от брака.

4.Такива са предимствата, на които се наслаждавате, сравнени с това, което апостол Павел иска за себе си; вдовството е уподобено на девствеността, стига само да почива върху непоколебимо и изпитано постоянство. Това учение не е изложено подробно и надълго, но така то не става по-малко достойно за уважение, още повече, че е по-скъпоценно и по-лесно за изпълнение. Доброто, което без колебание апостолът предпочита пред съпружеската вярност, може ли да бъде нещо обикновено и незначително? За да ни покаже превъзходството на християнския брак, осъждайки блудството, апостолът не се страхува да говори както на съпрузите, така и на всички останали: „Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа?“ По този начин, дори и женени, съпрузите християни остават части на Христос. Все пак, без съмнение вдовството е по-добро от женитбата; не защото вдовицата християнка е в по-голяма степен част от Исус Христос. Тя обаче заема привилегировано място сред останалите части. Не е ли казал апостолът: „Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат...“ (Римляни 12:4-6).

5.Същият апостол предупреждава съпрузите да не си отказват без сериозна причина брачните задължения от страх някой от тях, като се почувства измамен и след това завлечен от невъздържанието си и дявола, да извърши изневяра. Веднага добавя: „Като ви казвам това, казвам го от снизхождение към вас, а не ви заповядвам. Бих желал обаче всички да са като мен. Но всеки има своя особен дар от Бога, един – така, а друг -инак“ (1 Коринтяни 7:7,8).

Глава четвърта. За разрешените втори женитби.

Съпружеското целомъдрие и верността в брака са дар от Бога; ако освен задоволяването на необходимостта за продължение на рода, сладострастието на плътта също получава някакво удовлетворение, то това е зло, което, благодарение на брачните връзки обаче не превишава малкия, простим грях. Ако съпружеските взаимоотношения имат за цел само създаване на деца, ако за това се спазват всички правила на брачното целомъдрие и светостта на брака е неразрушима в съвместния живот на съпрузите, тогава всичко в него е наред. Когато апостолът казва: „...казвам го от снизхождение към вас, а не ви заповядвам...“ той има предвид единствено тази невъздържаност на плътта, която се ражда от слабостта на съпрузите и която чрез брачния съюз лесно може да получи прошка. Той допълва: „Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така...“ (1 Коринтяни 7:39,40). Става съвсем ясно, че ако една вдовица се омъжи за християнин, това е нещо добро в Господа, но ще бъде по-добре ако си остане сама. Ако си послужа не с думи от Писанието, а с примери, Рут е щастлива, но Ана е много по-щастлива.

6.Първият извод, който можете да направите е, че вдовството, което сте прегърнали не осъжда вторите бракове, а ги поставя на по-ниско ниво. Също както посветеното девство на дъщеря ви не осъжда вашия единствен брак, така и вдовството, което запазвате не осъжда вторите бракове. От тук се поражда ереста на Катафригийците, на Новацианите, поддържана по-скоро скандално, отколкото мъдро от Тертулиан*. Той си позволява да разкъса пламенно повторните бракове, които апостолът, вдъхновен от мъдростта, обявява за законни. Придържайте се към това апостолско учение като не се оставяте да бъдете разколебани от никакъв спор, предизвикан от невежество или ученост. Обичайте доброто, на което се радвате, но не го превъзнасяйте до такава степен, че да гледате като престъпници хората, които не са го съхранили. Бъдете още по-щастливи от положението си когато виждате, че не само ви избавя от злото, но ви издига до по-висше благо. Всъщност, само какви злини са прелюбодейството и блудството!

Глава пета. Вдовството и брака.

Колко далече са тези престъпления от всеки, който доброволно се е обвързал чрез обет и си е забранил дори позволени неща, за да съответства животът му по-добре не на предписанието на закона, а на вдъхновението на любовта! Съпружеското целомъдрие е истинско добро, но въздържанието е нещо по-висше; превъзходството на второто е подчертано от недостатъка на първото, но не го осъжда и не му отнема похвалата.

7.След като е показал, че голямото предимство на самотните и на неженените е, че могат да съсредоточат върху Бога всичките си мисли и да желаят да се харесат единствено на Него, апостолът добавя: „И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието...“ (1 Коринтяни 7:35). Нека от последните думи не правим заключение, че ако безбрачието е почтено, брачният съюз е срамен, защото ще излезе, че осъждаме дори първия брак като непорядъчен – нещо, което не са правили нито Катафригийците, нито Новацианите, нито Тертулиан*, негов красноречив защитник. Когато казва, че за тези, които са сами и за вдовиците е добре да останат в това състояние, апостолът използва само положителни сравнения. Наистина, това, което е по-добро от доброто, може със сигурност да изглежда добро, защото по-доброто всъщност е едно по-голямо добро. Така и за безбрачието и за вдовството можем да кажем, че са нещо добро, без от това да следва, че бракът е зло; по същия начин можем да кажем, че девството е почтено, без да лепваме срамно петно върху женитбата; само запазваме името „почтен“ и за това, което би могло да се нарече „по-почтено.“ Или, нещо, което може да бъде по-голямо, може да бъде и по-малко. Как да се съмняваме във върховенството на безбрачието, щом е казано: „Който омъжва дъщеря си, добре прави, но по-добре прави този, който не я омъжва“ и още: „Тя ще бъде по-щастлива, ако остане в това състояние“. Това, което казваме за по-доброто по отношение на доброто, за повече блаженото от по-малко блаженото, можем да го кажем и за по-почтеното. Ако бракът е срамен, как Петър би могъл да каже на съпрузите: „..живейте разумно с жените си като с по-слаб пол, и отдавайте почит на тях, като на сънаследници на дадения чрез благодат живот...“? (1 Петър 3:7). Той се обръща към жените и им дава за пример Сара като модел за покорство към съпрузите им: „Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване“ (1 Петър 3:5,6).

Глава шеста. Могат ли жените да бъдат святи в тяло.

8.Щом е казал за девицата: „...за да бъде свята и в тяло, и в дух“, очевидно апостолът не е искал да поучава, че за женените християнки, целомъдрени и подчинени на съпрузите си, е невъзможно да бъдат святи в тяло както са и в духа. Възможно ли е когато духът е свят, тялото като негов инструмент да не бъде? Нека не умуваме, нека се посъветваме само с божието пророчество, с личността, която има най-голяма власт, за да обясним как когато Петър говори за Сара, казва с абсолютна сигурност: „светите жени...“ и не добавя „в тяло“.

Павел отхвърля блудството: „Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът" (1 Коринтяни:15,16). Ще посмее ли някой да каже, че частите на Исус Христос не са святи или че телата на християнските съпруги вече са престанали да бъдат части на Христос? Нека чуем още: „Нашето тяло е храм на Святия Дух, Когото сте получили от Бога; не принадлежим на себе си, защото сме купени и за нас е платена висока цена“ (1Коринтяни 6:19). Този голям богослов казва, че телата на верните са части от Исус Христос, че са храм на Святия Дух, като има предвид хората и от двата пола, без значение дали са девствени или са съпрузи. Несъмнено едните могат да бъдат издигнати по достойнство по-високо от другите, тъй като между частите има такива, които превъзхождат другите. Независимо от това те не са отделени от тялото. Ето защо, казвайки за девицата, че е свята в тяло и в дух, без да поддържа разбирането, че телата на съпрузите са недостойни за каквото и да е освещаване, апостолът само потвърждава, че девиците се наслаждават на една по-голяма святост в тяло и дух.

9.Оценявайте доброто, на което се радвате; и още – не забравяйте, че ако положението ви е достойно за похвала, то е, защото е превъзнесено над друго, което само по себе си е добро, но стои по-ниско от вашето. Щеше ли да бъде така, ако всяко друго състояние освен вашето беше лошо или ако друго състояние изобщо не съществуваше? Очите заемат почетното място в човешкото тяло. Така ли щеше да бъде ако тялото нямаше други части? В небосвода слънцето хвърля повече светлина от луната, но това не я прави по-малка. Дори звездите светят с различен блясък, но те нямат гордост, която да предизвиква разделения между тях. „Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните. Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка“ (1 Коринтяни 15:40,41). „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро... “ (Битие 1:31). Забележете, че по отношение на цялото (всичко сътворено) е казано, че е „твърде добро“, докато след създаването на всяко творение поотделно е казано само: „...и Бог видя, че беше добро“ (Битие1:4,10,12,18,21,25). Всяко творение беше добро само за себе си, но видяно заедно с другите, то прие друга степен на доброто: „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро... “ Ако гледаме на нещата поотделно, между тях има степени на превъзходство; обаче съвкупността на всичко съществуващо притежава такова съвършенство, което не е характерно за всяко творение поотделно. Ето как святото учение на Исус Христос чрез благодатта си ви прави пълноценни в свещеното Му тяло. Ако вие, в тялото и духа си имате някакво предимство, което не всички притежават, погрижете се да не се гордеете и хвалите безочливо и високомерно, както и да не се възгордявате от невежество.

Глава седма. Святите жени под древния закон се омъжваха от покорство.

Рут, която се омъжи два пъти, беше наречена щастлива. Ана, останала дълго вдовица след краткотраен брак, е наречена по-щастлива; все пак, внимавайте да не направите веднага заключение, че Вие сте по-щастлива от Рут.

За да преценим святите жени от тези пророчески времена, не трябва да забравяме, че те в никакъв случай не се омъжваха, водени от сладострастие, а от покорство. Нима те не трябваше да работят за размножаването на Божия народ, от когото щяха да произлязат пророците на Христос? Този народ, в чието лоно, независимо дали самият той съзнаваше или не, всичко се случваше като преобраз, не беше ли Христов пророк, длъжен да осигури плътта, в която щеше да се образува Неговата човешка същност? За да се осигури многобройно потомство, законът беше белязал с присъда на проклятие всеки бездетен в Израел. “Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер. И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля. Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на градските порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер. Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема, тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си. И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия“ (Второзаконие 25:5-10). Затова в брака на святите жени не трябва да виждате никакво желание за наслади, а само набожно желание да бъдат майки. Справедливо е също така да вярваме, че те биха избягвали брачното обвързване, ако можеше да съществува друг начин за осигуряване на потомство. От друга страна, на мъжете беше позволено да имат много жени. Очевидно тази отстъпка имаше за цел не да благоприятства сладострастието, а да улеснява разрастването на семействата. Но ако многоженството беше разрешено за мъжете, то на жените не беше разрешено да имат повече от един съпруг, тъй като това нямаше да е благоприятно за плодовитостта, а само щеше да ги покрие със срам.

Това обяснява защо Рут, след като беше лишена от потомството, което беше необходимо в Израел, след смъртта на мъжа си, пожела да има втори съпруг. И все пак, омъжената два пъти Рут беше по-малко щастлива от Ана, останала вдовица след първия си брак. Причината е че последната заслужи да стане пророчица на Исус Христос. Дали е имала деца? Писанието не ни казва нищо за това. По-скоро можем да вярваме, че вдъхновена от Святия Дух, тя е можела да предвиди, че Исус Христос ще бъде роден от девица, тъй като след раждането Му е могла да Го разпознае като Бог. Ако тя е могла дори без да има потомство, да се откаже от втори брак, значи вече е виждала настъпването на времето, когато Исус Христос ще бъде прославен повече с въздържанието, отколкото с майчинството. Сега да предположим, че Рут знаеше предварително, че от нея ще произлезе родът, от който ще се роди Исус Христос и точно заради това тя беше сключила втория си брак; в такъв случай, не бих се осмелил вече да твърдя, че вдовството на Ана е било по-щастливо от плодовитостта на Рут.

Глава осма. Женитбата преди и след Христос.

11.Вие, които имате деца и живеете във време, в което не хвърляте камъни по никого, а ги хвърлят по вас (Еклесиаст 3:5); когато не трябва да прегръщате, а да избягвате прегръдките, сте разсъждавали върху думите на апостола: „Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат“ (1 Коринтяни 7:29). Ето какво заключение правя - ако сте искали втора женитба, не виждам в това желание да прославите пророчеството или закона, или стремеж, макар и плътски, да имате деца, а доказателство за невъздържание. Вие всъщност вършите това, което Павел казва: „Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват“ (1 Коринтяни 7:9). Той е искал, предлагайки им почтеността на брака, да ги предпази от страстта да се втурнат в греха и да се покрият със срам. Отговорете на Бога с истински дела на милост, защото ви е дал да родите девствени деца, каквито вие не сте пожелали да останете и че девствеността на вашата дъщеря е благородна компенсация на загубата на вашата девственост. Ако се обърнем към християнското учение, ще разберем, че при царуването на Христос дори първият брак, освен ако не бъде лекарство за невъздържанието, трябва да бъде отхвърлен. Всъщност, този, който е казал: „Тези, които не могат да се въздържат, нека се женят“, би могъл да каже също и: „Които нямат деца, нека се женят“, ако след възкресението и проповядването на Исус Христос, донесли на всички народи изобилни начини за духовно раждане, все още е съществувало задължение както в старите времена да се създава потомство чрез плътско раждане.

Вярно е, че в друг пасаж четем: „Нека по-младите да се женят, да имат деца и да се грижат за семейство“ (1Тимотей 5:14). С тези думи обаче апостолът иска единствено да засвидетелства със своята мъдрост и апостолска власт, че бракът е нещо добро, без по никакъв начин да желае да учи, че законът налага задължение за размножаване на тези, които разбират ползата от въздържанието. Впрочем, мисълта му е ясно изразена в следните думи: „Не давайте никакъв повод на дявола да упражнява своята гибелна власт; защото някои вече са се отклонили от правия път, за да следват собствените си желания.“ Искал е тези, на които разрешава да се женят, да разберат, че ще бъде по-добре да се въздържат отколкото да се разпалват. И все пак, ще е по-добре да се женят, отколкото да бъдат подложени на сатанинското робство, тоест, по-добре да се откажат от предимствата на девствеността или на вдовишкото целомъдрие, отколкото да гледат назад и да се изложат на дълбоко падение. Затова тези, за които въздържанието е невъзможно, нека да се женят преди да приемат въздържанието и да се обрекат на Бога. Защото, отказвайки се от посвещението си, те ще си навлекат съвсем справедливо осъждение. Точно за тях говори Павел и на друго място: „А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват, та падат под осъждане, защото са се отметнали от първото си убеждение“ (1 Тимотей 5:11,12). Те са нарушили обещанията си, защото след като са се посветили на въздържание, са пожелали да се омъжат. Първият им обет е бил искрен, но те не са устояли в изпълнението му.

И така, бракът запазва своята същност като нещо добро; но докато някога за Божия народ той е бил акт на покорство пред закона, сега вече е само лекарство за слабостите на плътта и средство за продължение на рода. Желанието да имаш семейство според установения брачен ред, а не следвайки животинския инстинкт, е похвално; то обаче стои много по-долу от желанието на християните да възвисят мислите си към небето и да се издигнат над страстите на плътта.

Глава девета. Престъпление е да се ожениш след даден обет за въздържание.

12.Господ е казал: „Не могат всички да приемат тая дума...“ (Матей 19:11). Нека тази, която може, да разбере; тази, която не е господарка на себе си, нека се омъжи; която още не е взела решение, нека размисли; която вече е дала обет, нека устоява. Да не даваме никакъв повод на дявола, да не крадем нито една жертва, която принадлежи на Исус Христос. Ако в брака запазваме съпружеското целомъдрие, няма да се страхуваме от осъждение; но наградата за въздържанието на вдовството и девствеността ще бъде много по-хубава. От момента, в който сме го избрали и сме се посветили на въздържанието, не само е престъпление да се женим, но дори само да пожелаем. Забележете какво казва апостолът: „..когато страстите им ги отвърнат от Христа...“; после не добавя: те се омъжват, а „искат да се омъжват, та падат под осъждане, защото са се отметнали от първото си убеждение.“ И това се случва само защото са пожелали да се омъжат. Това означава ли, че сам по себе си бракът е лош? Със сигурност, не. Престъплението се състои в нарушаването на даденото обещание, в поругаването на обета, в доброволното отхвърляне на по-висшето добро, въпреки че по принцип не е забранено да се задоволим с по-несъвършеното. Така тези, които постъпват по този начин, подлежат на осъждение, не защото са се посветили на брака, а защото са пренебрегнали първото си посвещение. Тази истина изхожда от посочения текст и изразява много добре мисълта на апостола; съвсем ясно е, че той е искал да избегне хвърляне на осъждение върху брака, за да го запази изцяло за тези, които се женят след като са дали обет да запазят по-съвършено състояние. „Те искат да се омъжват“, казва той „и затова подлежат на осъждение“; и следва причината: „защото са се отметнали от първото си убеждение.“ Самото желание е престъпно, дори женитбата да не се състои.

Глава десета. Прелюбодейство ли е такава женитба.

13.Струва ми се, че тези, които поддържат това, не са претеглили и обмислили достатъчно добре твърдението си. Те просто са се подлъгали от подобието. Обикновено сме свикнали да казваме, че тези, които отказват да се омъжат, за да се отдадат на християнското съвършенство, стават съпруги на Исус Христос. Ето как разсъждават нашите противници: ако една жена се омъжи втори път при жив съпруг, тя става прелюбодейка, както сам твърди Спасителят; следователно, докато е жив Исус Христос, над Когото втората смърт няма никаква власт, тази, която се отказва от съюза си с Него, за да се омъжи за човек, е истинска прелюбодейка. Дори в това разсъждение да има нещо правдоподобно, от него следват много безсмислени заключения. Излиза, че ако една жена при жив съпруг, с неговото привидно съгласие, дава обет за въздържание, тя е виновна и прави от Исус Христос прелюбодеец, защото се омъжва за Него преди да е умрял другият й съпруг. От друга страна, съвсем сигурно е, че вторият брак е по-малко достоен от първия; всъщност, на коя вдовица би и хрумнало да гледа на Исус Христос като на втори съпруг? Нима още при първия си брак верните и подчинени на първите си съпрузи жени, не са можели да смятат Исус Христос за свой съпруг, разбира се не по плът, а духовно? Църквата, чиито членове са, е наречена невеста на Исус Христос и чрез своята цялост и чистота, чрез надеждата и любовта си наистина е девица не само заради девиците в нея, а и заради вдовиците и съпругите християнки. На цялата църква, чиито членове са верните, Павел казва: „...защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа“ (2 Коринтяни 11:2). Нима Този съпруг, Който трябваше да се роди от девица, без тялото й да претърпи каквато и да е поквара, не би могъл да даде на непорочната си невяста неопетнена плодовитост?

Тези, които необмислено твърдят, че ако девиците се откажат от обета си, за да се омъжат, не сключват действителен брак, трябва да направят и този ужасен извод: тъй като те не са съпруги, трябва да се разделят от мъжете си под заплахата да станат прелюбодейки. Обаче, желаейки да върнат тези жени към предишното им въздържание, ще направят от съпрузите им прелюбодейци, защото при живи съпруги искат да се оженят повторно.

Глава единадесета. Женитбата на съгрешилите повторно девици е повече от прелюбодейство.

Смятам, че женитбата на девици, отказали се от обета си за целомъдрие, е действителна женитба, а не изневяра; обаче твърдя, че престъплението, което извършват е по-лошо от изневяра. Щом оскърблението, нанесено от жената на мъжа, пада върху Исус Христос, защото тя е част от Него, колко повече оскърбен трябва да е Спасителят, когато Му отказват нещо, което не е искал да Му предлагат, обаче има право да го изисква, когато са Му го посветили! Да не изпълниш обет, който си дал на драго сърце, без чужда заповед, означава, че си станал толкова по-виновен, колкото по-малко е имало необходимост от обета. Настоявам на това, за да ви попреча да вярвате, че вторият или който и да е брак сам по себе си е престъпление. Не осъждайте другите заради тази женитба, а ненавиждайте себе си. Въздържанието на вдовиците е още по-похвално, защото когато го изповядват и дават обет, те се отказват от едно удоволствие и право. От момента на даване на обещанието обаче е необходимо удоволствието да бъде овладяно и победено, защото това удоволствие вече не е наше право.

Глава дванадесета. За третите и четвъртите бракове

16.Обикновено се повдига въпросът дали третите, четвъртите и следващите бракове са разрешени. Отговорът ми е кратък: не осъждам никоя женитба, но не желая, да премахна от тях всякакъв срам на основание на техния брой. Ако този кратък отговор не харесва на някого, съм готов да разисквам с него. Наистина, защо третите бракове трябва да бъдат по-забранени от вторите? Казах още в началото – далеч от мен да искам да бъда по-мъдър отколкото е необходимо. Кой съм аз, че се осмелявам да се изказвам, когато виждам, че дори апостолът не се е изказал? „Жената е вързана“, казва той, „докато е жив мъжът й.“ Той не уточнява дали става въпрос за първи, втори, трети или четвърти съпруг. „Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух. “ (1 Коринтяни 7:39,40). Не виждам какво може да се добави или отнеме от тази заповед, що се отнася до въпроса, който ни интересува.

Да се вслушаме в това, което нашият Господ отговори на садукеите, които Го питаха на кого ще принадлежи след възкресението жената, която се омъжи седем пъти: „А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила. Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето“ (Матей 22:29,30). Спасителят говори тук за тези, които ще възкръснат за блажен живот, а не за наказание и вечни мъки в ада. Можеше да каже: „Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила; защото жените, които са се омъжвали многократно, няма да участват във възкресението“; и после да добави, че след това няма вече да има бракове. Намираме ли в отговора на нашия божествен Господар, че Той обвинява в каквото и да е тези, които са се омъжвали няколко пъти, след като са били вдовици? За да запазя естественото въздържание, бих могъл да кажа на една жена след смъртта на съпрузите си да не се омъжва толкова често, колкото иска; от друга страна бих показал липса на доверие към властта на святото Писание, ако осъдя женитбите, независимо от броя им. Искам само да кажа на вдовицата, която е имала само един съпруг, както и на останалите вдовици: Ще бъдете по-щастливи, ако останете и устоявате в това си състояние.

Глава тринадесета. Коя жена църковното събрание да избере за истинска вдовица.

16.Доста често и може би не без основание се задава въпросът: коя вдовица според заслугите й трябва да предпочетем пред другите. Дали тази, която е имала само един съпруг и след като е живяла дълго с него, отгледала е деца, създала им е прилично положение, е останала вдовица и се е отдала на въздържанието; или тази, която още съвсем млада, женена от две години, е загубила двама съпрузи, не е имала деца за да се утеши и се е посветила на Бога с целомъдрие, устоявайки до дълбока старост? Този въпрос е способен да постави на изпитание мъдростта на тези, които преценяват заслугите на вдовиците според броя на съпрузите им, а не според усилията, които са положили във въздържанието. Биха ли казали, че вдовица, която е имала само един съпруг, трябва да бъде предпочетена пред тази, която е имала двама? Ако е така, би трябвало да посочат някаква специална причина или личност, която има изключителна власт в тази област, защото иначе ще реша, че отдават предпочитание на плътското щастие, а не на добродетелта на сърцето. Да живееш дълго с един съпруг и да имаш деца може ли да бъде нещо друго освен удоволствие за плътта? Ако я предпочетем не заради това, че е имала деца, а заради това, че е живяла дълго със съпруга си, ще кажа пак, че това не е нищо друго освен плътско щастие. Точно обратно – Ана е достойна за похвала, защото, загубвайки бързо съпруга си, до дълбока старост се е борила срещу желанията на плътта и е победила. Ето описанието, което ни дава Писанието за нея: „Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години след девството си, и беше вдовица на цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва“ (Лука 2:36,37). Виждате, че е обявена за светица, не само защото е имала само един съпруг, а и защото, след като е живяла съвсем кратко с него, е изпълнявала до дълбока старост обета си за вдовишко въздържание и делата на най-велико благочестие.