Глава тринадесета

Създаване на второстепенен Храм в Юдея

 

Хирам Авиуд каза: „Ако не беше нашата твърдост при защитата на еврейската религия, щяхме да изгубим цял Ерусалим в мрежите на проповедниците на Самозванеца Исус. Защото тези, които проповядват ученията Му след Неговата смърт, независимо от своята простотия и грубиянство, обикалят навсякъде, омайвайки и запленявайки хората. Първият ни успешен поход ни подтикна да установим клонове навсякъде, преди разпространението на ученията на Исусовите проповедници да нарасне и преди благосклонните към Него да се увеличат.

Разделихме учредителната комисия на две: едната част остана в Ерусалим, продължавайки заседанията под ръководството на царя, подтиквайки към действие и ентусиазъм членовете си. Другата част, ръководена от различни точки на Палестина, проповядваше законите на Сдружението във всички посоки и разпространяваше между хората омраза срещу Исус и последователите Му. Заплашваше със смърт всеки, който си позволяваше да се поддаде на влиянието на тези самозвани проповедници. Специално предупреждаваше водачите в селата, принуждавайки ги да прогонват от областите си тези мъже (Исусовите последователи), които идваха да проповядват.

Понякога намирахме някои верни на еврейската религия мъже, които ни помагаха в нашата дейност. Друг път срещахме твърда съпротива. През повечето време огънят на споровете се запалваше в семейства и сред близки роднини и предизвикваше враждебност и разделения.

Някои приемаха и продължаваха да следват тези учения. Други следваха нас, противопоставяйки се на измамените си близки, сражавайки се с тях до смърт. Мнозина от тези верни ентусиасти избиваха родните си, защото са последвали измамниците. Такъв беше и планът на нас, основателите: установяване на храмове и последователи, преследване на лъжливите проповедници.

С нашите действия ние попречихме на хиляди хора да паднат в техни ръце. От създаването си до днес, за 14 месеца, основахме 45 храма. Никога не отстъпихме и крачка в борбата, въпреки болката и скръбта, дължащи се на факта, че много от хората ни тръгнаха след Исус, отдавайки се на първите последователи и езичниците, които бяха приели тези учения.

Бяхме опечалени да видим как нашите близки се оставят в ръцете на враговете ни, без да успеем да ги разубедим. Жертвахме парите, времето и кръвта си; изгонихме ги, преследвахме ги и избихме, които можахме. Ако не беше тази битка, те щяха да вземат надмощие над еврейската ни нация, да унищожат еврейската ни религия, а ние самите неизбежно щяхме да се предадем, както другите, които паднаха в пропастта на измамата и клопките на тези самозванци.

Същото препоръчваме на нашите синове, внуци и потомци, които ще продължат нашата работа: да не се обезкуражават и да продължават по пътя, който ние очертахме, въоръжени с „Тайнствената Сила“, която основахме, за да продължи битката с дяволската сила (16) до края на времената, докато съществуват както силата, така и самозваните й последователи.

Ние вие поверяваме, о, наши последователи, които обичате народа и религията си! Поверяваме на вас задачата да не оставяте да загине това, което ние съживихме, заради живота и религията ви. Натоварваме ви извънмерно със защитата на религията до смърт, като символ и чувство. Не се отклонявайте от линията на поведение на герои, която ние очертахме за вас с кръвта си, с потта по челата си, с парите и времето си; с която спасихме религията си, разгромихме враговете си и убихме голям брой от тях.

Ако ги бяхме оставили живи, самозванците биха могли да ни разгромят и нашата религия да загине. Помнете борбата ни и я продължете. Не забравяйте да предадете на синовете си всичко, което ние предадохме на вас. Никога не считайте за религия обществото, което Самозванецът Исус основа. Никога не Го наричайте Месия. Никога не посещавайте срещите на последователите Му, защото те са измамно и смущаващо магьосничество.

Обаче напразни бяха усилията ни да осуетим попадането в мрежите им на големи множества. Напразни се оказаха смъртните заплахи, за да ги върнем в нашия път. Те останаха глухи за тях. Дори и най-изключителните ни доводи не струваха нищо при противодействието на силата на това учение. Нито ни беше възможно да спрем нашия еврейски народ да приеме правилата му. Все пак, не трябва да забравяме активността и ревността на нашите братя основатели, които направиха чудеса, сблъсквайки се с това течение и пробуждайки хиляди хора от нацията, насочвайки ги при нас за морално и материално сътрудничество. Трябва да запишем на страниците на тази история голямата полза, за която допринесоха споделящите нашата религия, без да се присъединят към Сдружението – наши бащи, братя и сътрудници. Те бяха много по-полезни от голям брой неактивни и непотребни наши членове. С помощта на безценните съвети на тези богати и великодушни мъже, които ни предложиха морална и материална подкрепа, без да стават членове на Сдружението, ние осъществихме нова организация: установяването на подобни сдружения под друго име. Според данните, с които разполагаме, много техни членове се страхуват да принадлежат към „Тайнствената Сила.“

 

------------------------------------------------------

1.  
   1.  

      (16). Отнася се за силата на Исус Христос

 

Глава четиринадесета

Установяване на сдружения под други имена. (17)

 

След като получихме неочаквани резултати в следствие на нашата дейност, след като издигнахме действията си върху здрави основи и подчинихме храмовете филиали на заповедите на Главния Храм, ние се върнахме в Ерусалим и проведохме събрание, на което присъстваха деветимата основатели. На него всеки от нас представи отчет за обхвата на пътуването и изпълнение поръчението си относно създаването на храмове, като клонове на Сдружението. Постигнатият успех се хареса извънредно много на цар Ирод. Той беше още повече удовлетворен от нашата безстрашна позиция срещу измамниците и беше потресаващо впечатлен да узнае, че сме имали изключителен успех с избиването на голям брой от тях. Това беше постигнато с всички средства, които имахме на разположение. Възпирахме усилията им, съсипвахме проповедите им, превръщахме техните уловки и капани в негодни за нищо. По този начин възпрепятствахме хората да посещават събранията им. Някои твърдоглави глупаци счетохме за не много опасни, защото принадлежаха към низшата класа.

По време на събранието беше предложено от някои заможни ентусиасти установяване на клонове на нашето Сдружение под други имена (различни от „Тайнствената Сила“), но водени от същите принципи.

Това предложение получи съгласието на царя и останалите членове и беше записано в документите.

Имената на присъединените дружества са отговорност и избор на основателите и водачите им, като единственото условие поставено пред тях е да следват същите принципи като „Тайнствената Сила.“ Свободни са също да избират степените, символите, инструментите и другите характеристики на Сдружението ни. Символът им трябва да бъдат две сключени ръце: Съюз и Взаимодействие.

Клетвата на тези братства трябва да бъде обобщена в следния текст: „Аз, Еди кой си, син на Еди кой си се кълна в Бога, във вярата и честта си да се присъединя към братята си от Сдружението (от което и да е братство) във всяко тяхно дело, да им съдействам и да бъда с тях едно сърце до смъртта си.“

С това решение закрихме събранието, като всеки от нас получи копие от гореспоменатата клетва. Разотидохме се.

Продължихме да работим без да пренебрегваме първоначалната си задача.

Това беше нашия поход по пътя на борбата – бързо да създадем няколко отделни братства с различни имена: „Еврейско братство“, „Национален Съюз“, „Религиозно сътрудничество“, „Религиозен дълг“ и други. Тези братства напреднаха много благодарение на волята на водачите, които избрахме за техни създатели. Те бяха единствените, които знаеха какви взаимоотношения съществуват между различните братства и Сдружения. В повечето случаи те бяха заможни хора. С тяхната материална подкрепа броят на членовете в братствата им се беше увеличил и надминаха по численост нашите. Приехме ги за много ценни в името на нацията и религията. Техните и нашите имена ще бъдат обезсмъртени в Историята до края на света.

 

----------------------------------------------

1.  
   1.  

      (17). Очевидно е, че този документ не е само на Хирам, а и на всички братя основатели, които са се разпръснали из Палестина.

 

Глава петнадесета

Смъртта на Ирод Агрипа, основател на Сдружението.

 

Членовете, основали движението, изпълняваха задачите си навсякъде. Те получаваха заповеди от цар Ирод Агрипа, да се бият, да се жертват, да разпространяват учението, да увеличават броя на Храмовете и Братствата, да се сражават строго срещу проповедниците на измамника. Тази кампания беше организирана от двама велики мъже: Цар Агрипа и Хирам Авиуд, чиято слава щеше да се помни до края на света, защото с това Сдружение те съживиха една цяла нация, надминавайки предците си в опазването на религията.

Праотците преследваха и убиха Самозванеца като Го разпънаха, а тези двама велики мислители създадоха нещо, което никога не беше идвало на човешки ум. Онези убиха някои от хората на Исус, тези, от своя страна изпълниха големи чудеса с тайните си усилия и точни заповеди, убивайки стотици от тези объркани смутители.

От висотата на нашата борба, докато ние деветимата и останалите членове на Главния Храм и другите храмове бяхме в разгара на битката, царят, нашият Президент се разболя от болест на очите и ослепя за пет дена. Тогава болест атакува и тялото му и той се парализира изцяло. Независимо обаче от страданията си, той не се умори да обновява духа ни и да ни закриля в битките.

На мене, който бях най-близо (18) до царя по време на неговата агония, той повери последните си тайни и последната си воля, като отправи към мене тези страстни последни думи: „Пази тайните! Продължи дейността! Работи неуморно! Разрушавай всичко, което ...“ На това място дъхът му секна и душата му си отиде. Годината беше 44-та след Самозванеца. За мене тези думи са най-голяма чест и радост. Включвам ги в своите беседи и проповеди и те ще бъдат цитирани при лични и публични срещи като свещени стихове. „Пази тайните! Продължи дейността! Работи неуморно!“ Желая тези изречения да бъдат най-важната основа в делата ни, за да построим върху тях нашия успех по изтребването на проповедниците на Самозванеца Исус.

 

-----------------------------------------------

1.  
   1.  

      (18).Това е копието на Авраам Авиуд, наследник на Хирам Авиуд; както става ясно, единият от говорещите тук е Хирам, един от деветимата основатели.

 

 

Глава шестнадесета

Хирам наследява цар Агрипа като Президент

 

След смъртта на цар Агрипа, Хирам е избран за Президент на Главния Храм на Ерусалим, както и за Главен Президент на Сдружението „Тайнствената Сила“ по време на законни избори, осъществени от осемте основатели, с постигнато пълно единодушие на седмината.

В качеството си на Цар, Агрипа беше избран за член; той се закле със страховитата Клетва и знаеше тайната. Нашият брат Хирам е достоен за нашето и на царя свидетелство, че е истински основател на Сдружението. Всичко стана благодарение на неговата интелигентност и воля. Една от идеите му по време на непрекъсната работа беше предложението да се даде друго име на „Храма на Ерусалим“ - „Голямата Източна Звезда.“ С това искаше да изрази, че истинската светлина, която озарява и насочва не е тази, която мъдреците (Царете на магията, магьосниците) твърдяха, че ги е водила в пътя им от изток към мястото, където се роди бебето Самозванец.

Хирам заповяда звездата да бъде нарисувана на заден план в Храма, за да се вижда зад главата на Президента на горната врата. Трябваше да е заобиколена от изписани с лилав цвят думи: „Голямата Източна Звезда.“ Заповяда същото да бъде нарисувано над вътрешната врата.

Президентът започна кампания по установяване храмове-разклонения на север от Палестина, упълномощавайки за това Моав Леви. Той трябваше лично да отиде до различни части на страната, да основава храмове, да проповядва и насажда омраза към Самозванеца в сърцата на хората, уговаряйки ги, че учението на Неговите проповедници е лъжливо.

Хирам, по време на дългото си пътешествие, пристигна в Сидон (19), преследвайки хората на Исус, като предизвикваше страх в сърцата на обикновените хора, които Го бяха последвали. Виждайки че броят на последователите Му е станал огромен, той потърси съдействието на своите другари съоснователи на Сдружението. Моав му изпрати двама: Адонирам и Агрипа. Тримата продължиха преследването на измамниците навсякъде, където отиваха. Дори пристигаха по-рано във въпросните села, за да не им оставят възможност и време да проповядват.

-------------------------------------------------------

 

(19). Град в Ливан

1.  
   1.  

       

Глава седемнадесета

Изчезването на Хирам

 

Тримата мисионери се разпръснаха на изток от Сидон и навлязоха в земите на Ливан. Скоро след срещата на Адонирам, Агрипа и Хирам и потеглянето на тримата в различни посоки, Хирам изчезна без другарите му да разберат нищо.

След като разбра, Агрипа възкликна: „Хирам изчезна! Нашият Президент е бил убит! Какво нещастие! Аз последен го видях в Сидон!“ Когато новината достигна Ерусалим, всички членове основатели с изключение на Йоанан, който беше болен, се отправиха към околностите на Сидон. Те започнаха издирването на своя Президент и брат, но не намираха следи.

Племенникът на Хирам, Товалкаин, който придружаваше членовете от тръгването им от Храма, въз основа на някои сведения от населението, обясни, че може би Хирам е станал жертва на вълци. Между хората се носеше слух, че вълци са изяли някакъв отшелник (20) и няколко други човека през тези студени дни в разгара на зимата. По тази причина те ускориха търсенето като се разделиха на групички. Всяка малка група обаче, беше придружена от водачи местни жители, с надеждата да попаднат на тялото на Хирам, в случай, че наистина беше умрял.

Адонирам и Товалкаин, които търсеха в югоизточна посока, забелязаха отдалече три големи птици, скупчени върху нещо под едно дърво. Когато се приближиха, видяха разкъсано от птиците и други животни тяло. По-голяма част от него беше изядена. Те разпознаха веднага Хирам и то по-специално заради сребърния пръстен с гравиран чук върху него. Птиците, които видяха, бяха лешояди.

Те събраха останките, дрехите му, пръстена и някои от клоните на дървото, под което намериха тялото и се върнаха в Ерусалим. (Не знаем какъв вид е било това дърво, но вярваме, че било акация) Пристигайки в Ерусалим, те представиха всичко в Храма. Племенникът Товалкаин наследи Хирам. Той се закле и прие тайната.

Моав Леви беше избран за Президент. Първата му заповед беше да покрият Храма в Ерусалим и останалите храмове с черни букви в знак на скръб по брат Хирам. Заповяда още „Тайнствените“ да извършат великолепно погребално бдение същата вечер във всички храмове.

Заповяда също празнуването на този помен да бъде извършвано докато Сдружението съществува. Тъй като ние четем тези заповеди, очевидно е, че те са били записани. По-късно беше решено прехвърлянето на званието и длъжността Първи секретар на Адонирам и Втори секретар на Йоанан. Цар Агрипа беше нарекъл третата степен на името на Майстор Хирам. Като завършек на почитта към Майстора, Моав Леви заповяда бдението да се осъществява всеки път, когато Третата Степен бъде давана на някой от членовете. Човекът трябва да представлява нашия починал брат Хирам и така ще пази жив спомена за него. Тези заповеди бяха записани, превръщайки се в част от основните ни закони.

На следващите заседания предложих следното: (23) Идеята ми е, че без съмнение, преместването назад във времето с хиляди години на датата на основаването, ще бъде главна опора върху която да изградим сдружението си. Моля ви, братя да не ме осъждате, че преувеличавам славата на моя чичо Хирам, представяйки ви тази идея. Това не е целта ми. Чуйте ме: Едно от главните решения, които прочетох в текстовете на нашата История, показва, че датата на създаване на Сдружението ни е скрита от всеки, включително и братята от Сдружението, за да останат невежи относно неговото създаване.

Моето мнение е следното: Трябва да разкрием на „Тайнствените“, че бдението, за което става въпрос се прави в памет на Хирам Абиф, сириец, архитект на соломоновия Храм, убит от трима работници. С тази измама ние потвърждаваме пред всеки древния произход на Сдружението и тайната ще бъде запазена за винаги.

Така, ние деветимата обезсмъртихме паметта на чичо ми, мъченик на Сдружението. Главното и публично възпоминание ще бъде за Хирам Абиф. По този начин „Тайнствените“ няма да разберат нищо. За да укрепим вярата в древното начало на Сдружението, трябва да обявим датата на създаването на човека за дата на първата издадена заповед от Главния Храм за осъществяване на бдение. Трябва да прибавим това правило към другите и да го запишем в документите. Така, свързвайки истинската ни дата с датата на Сътворението, ще увеличим тревожността и съмнението в света. Приемате ли предложението, Братя?“ Всички показаха удовлетворението си от тази идея и я записаха, оценявайки мъдростта на Товалкаин, проявена в подходящия момент. Адонирам добави: „Не е подходящо да осъществим почитането на паметта в същата нощ, както каза Президентът, особено в това време, нито е подходящо да съобщим на храмовете, че трябва да участват заедно с нас. Вслушайте в моите доводи:

Тъй като новината за смъртта на нашия брат вече се е разпространила, няма да бъде лесно да убедим „Тайнствените“, че възпоминанието ще бъде за душата на Хирам Абиф, архитект на соломоновия Храм. Ние деветимата трябва да направим бдение за душата на Хирам Авиуд, без да известяваме това на никого. Ще премълчим, докато мине достатъчно време, през което събирането на хората в памет на нашия Хирам ще бъде заличено.

Ние деветимата, както и всички, които ще ни наследят през вековете, няма да забравят това. Как бихме могли да забравим, щом като всеки от нас ще държи в ръцете си копие от тази История. Така ще довършим измамата и никой от „Тайнствените“ няма дори да подозира, че честването на Трета степен се отнася за нашия брат Хирам, Президент и основател на нашето Сдружение. Всички ще вярват, че възпоминанието по повод на Трета степен е свързано с Хирам Абиф, архитект на Храма на Соломон. В съзнанието им ще се запечата, че произходът на Сдружението предшества Соломон. Така никой няма да знае нищо за датата, целта, мястото и основателите на Сдружението. Имате ли ми доверие, братя, за да изготвим текста на това предложение?“ Ние го одобрихме и възложихме на Адонирам да го изпълни.

 

----------------------------------------------------

(20). Ние самите се облякохме като дервиши: казва Товалкаин

(21). Адонирам каза, че всеки от деветимата носи едно от тези бижута от Храма.

(22). Бел. преводача: членове на „Тайнствената сила“

(23). Очевидно е, че от тук нататък този, който записва в копието е Товалкаин, племенник на Хирам.

 

Глава осемнадесета

План за бдението за почитане честта на Хирам Авиуд, основател на Сдружението.

 

След като Адонирам завърши поставената му задача, проведохме заседание, за да обмислим нещата. Нашият брат прочете следното: „Всеки от нас цени Хирам толкова високо, колкото и цар Агрипа. Ние знаем, че царят нареди Третата степен да бъде наречен „Степента на Майстор Хирам.“ За да предадем още по-голямо достойнство на тази степен и в чест както на царя, така и на Хирам, вярвам, че това, което ще ви прочета ще представи част от ритуалите на Трета степен.“ Чуйте:

1)Оставете останките на нашия брат Хирам в тайна стая и оставете вратата отворена. Ще положим там мантията, дрехите и пръстена и освен това един от клоните, които донесохме с останките.

2)Двама от нас ще отидат да търсят останките му и ще се върнат, оплаквайки го така, сякаш не са ги намерили.

3)След това ще отидат други петима със същата цел и ще се върнат, плачейки, защото не са ги намерили.

4)Тогава всички ще отидем поотделно да търсим насам и натам, докато намерим останките, скрити в стаята.

5)Тогава ще приготвим ковчег и черна мантия и някои от нас ще се върнат, носейки останките и принадлежностите му. Ще ги поставим в ковчега и ще ги покрием с черната мантия.

6)Ще занесем ковчега в Храма и над мантията ще напишем думите: „мъртъв“ и „жив.“ Тогава ще започнем траурното ридание и всеки от нас ще го оплаква с думи на болка и скръб.

7)Ще запалим три фенера: два над главата му, като ще бъде насочени към „Източната звезда“, а третият над краката му. Това ще бъде символ на трите гвоздея, с които заковахме Исус.

8)Президентът ще прочете някои молитви за покой на душата му, които се отнасят за характера, делата и благодеянията, които е извършил за доброто на Сдружението. Ще припомним, че беше един от основателите й и че умря като мъченик на религиозния дълг. Затова той е и жив – ще живее вечно в нас и в символите, които посочихме.

9)Ще отворим ковчега и ще погледнем в него, сякаш той ни говори. Тогава Президентът ще каже: „Говори, Хирам! Разкажи ни за своята борба и за това кой те уби! Ние чухме, че не си умрял от естествена смърт.“

10)Президентът ще коленичи до главата му и ще произнесе следната реч от името на Хирам. „Търсих те, скъпи братко, докато водих моята битка и в последния момент от живота си не намерих никого! Наистина, не умрях от естествена смърт; една ръка ме уби; ръката на враговете ни или на техните последователи! Умрях далеч от вас! Споменът за мене ще живее сред вас до края на света! Пазете го винаги, пазете и принципите ми! Борете се както аз се борих, нападайте хората на Самозванеца, които разделиха нашата религия! Не се страхувайте, нито ме оплаквайте! Аз не съм мъртъв! Аз ще бъда между вас до края на света! Не се отказвайте от поръчението да обедините религията ни! Където и да съм, ще ви помагам. Душата ми се моли за вас, очите ми ще ви виждат винаги! Борете се, пазейки тайната на моите неразрушими принципи! На вас оставям сечивата и инструментите, с които построих тази скрита сграда. Давам ви име и спомен, които ще живеят вечно. Нападайте враговете си – хората на Самозванеца. Умножавайте се и пораствайте. Аз съм тук и наблюдавам делата ви. В последната схватка ще ви съдя, когато чуя да ми казвате: „Ти живя между нас, о, Хирам!“ Братя основатели, излезте от тази безутешност. Поздравявам ви и се моля да имате живот и да живее и вашето Сдружение. Смърт на враговете ви!“

След като стоящият на колене и говорещ от името на Хирам Президент приключи речта, ще отнесем останките на Хирам и ще ги погребем в гроба, който сме приготвили в страни от Храма.

От сега нататък, първото изискване към кандидата за трета степен (тази на Хирам), което той трябва да изпълни, е да изобрази нашия мъртъв брат – изстрадвайки символично обидите, мъките и горчивината, с които и Хирам пострада в битките си заради принципите на Сдружението. Този, който вече се е присъединил, трябва да приеме да бъде положен в ковчег, символ на тялото на Хирам. Ковчегът с възпитаника се поставя в тъмна стая – по този начин се представя Хирам на пустото място, където е починал. След това трябва да бъде пренесен в Храма и поставен между двете колони – Вооз и Яхин.

Трябва да знаете значимостта на това, което следва. Този, който достигне до третата степен, не трябва да споделя тайните си с тези, които са по-ниско от него, за да не знаят ритуалите преди да получат и те същата степен.“ Преди да завърши, Адонирам каза: „Какво мислите за предложеното от мене?“ Отговорихме, че одобряваме точността на мнението му и то беше записано.

На следващия ден погребахме Хирам според приетите норми. После ние деветимата завършихме почетното бдение и Адонирам каза: „Братя, тези символи са изключително и само за нас деветимата и за нашите потомци. Така ритуалът ще бъде запазен като тайна и помен между деветимата наши приемници. Никой друг от „Тайнствените“ не трябва да знае, че така почитаме нашия брат Хирам Авиуд, защото ако знаят истината, ще разберат, че Сдружението ни е създадено скоро с цел да се бори с хората на Исус. Това ще бъде много неприятно за нас, защото ще отчужди мнозина, които искат да се присъединят към нас.

За да изпълним нашата цел и да направим тайната още по-добре пазена, трябва да прибавим към символите други предмети и символи, принадлежащи на Хирам Абиф, Архитекта на Соломон. Аз ще ги подбера и приготвя и ще ви обясня всичко. По този начин „Тайнствените“ ще вярват, че възпитаникът представлява Хирам Абиф и ще бъдат убедени че Сдружението е по-древно. (24)

Трябва да запомните, че тази степен е една от най-важните традиционни степени.“

 

-----------------------------------------------------------

(24). Йонас: Това са смехотворни легенди за нашите предци и в това се състои техния фанатизъм. Те са настоявали тези символи да останат в Сдружението докато то съществува. Първото условие на нашия праотец Йосиф Леви наложено на Дезагюлие е било да запази тези символи и легенди, както подчертахме в първата част на книгата.

 

 

Глава деветнадесета

Знаците за разпознаване и изискванията за присъединяване към Храма.

 

Адонирам каза: „Ние взехме символите на Сдружението от звездите, от сечивата и инструментите, които се използват в строителството и архитектурата и от проповедите и делата на Самозванеца. Сега братя, трябва да създадем основните знаци, които ще бъдат познати не само на нас, деветимата, но и на всички „Тайнствени.“ Целта на това дело е да могат да се разпознават един друг, където и да се срещнат. Ще ви прочета това, което съм подготвил:

1).Този, който иска официално да влезе в храма, не трябва да влиза преди Комисията на Храма да бъде сигурна, че той е от „Тайнствените.“ Това ще стане ясно, ако отговаря правилно с тайната дума (паролата), която и другите от Комисията знаят.

2).При влизането трябва да направи трите стъпки, както е разпоредено – при третата стъпка да достигне до мястото, което е ограничено от между двете колони. Тогава да поздрави Президента както следва: дясната ръка да бъде върху главата му. След това да я спусне с отворена длан и да я постави на гърдите си под шията. Този поздрав се изпълнява три пъти (25); Президентът стои прав и удря три пъти с чука, издигайки го над главата на посетителя, сякаш го заплашва. Тогава Президентът и влезлият сядат. Тези движения означават, че посетителят повтаря клетвата, която е дал като член; означава, че е непоколебим и деен като слуга на Сдружението, че е искрен и никога няма да стане предател. Движенията на Президента символизират заплахата със смърт в случай на предателство.(26)

3).“Тайнствените“ изпълняват тези движения в присъствието на когото пожелаят, за да му дадат да разбере, но при условие да не издават значението на жестовете.“

4).В случай на опасност или за да поиска помощ, „Тайнственият“ ще повдигне стиснатата си ръка над главата си. Ако наблизо има други „Тайнствени“, те ще му помогнат.

5).Разпознаване с очи. Първо гледате напред, след това завъртате очите към лявото рамо, после към дясното. Ако другият човек също е „Тайнствен“, той ще направи същото, признавайки разпознаването.(27)

6).Разпознаване с допир. Това е задължително. Трябва да става по следния начин: Когато приветствието става чрез стискане на ръце, „Тайнственият“ упражнява лек натиск с палеца върху първата става на показалеца на този, когото поздравявя. Ако последният е „Тайнствен“, той ще отговори със същото движение, осъществявайки веднага разпознаването.(28)

7).Разпознаване чрез говор. Мисля, че е уместно да имаме „ключова“ дума и тя да бъде свещена за нас. Предлагам думат ВООЗ. Ако някой попита „Тайнствен“ „Ти Тайнствен ли си?“, той ще каже: „В“; другият ще отговори „О“; тогава първият ще каже „О“ и питащият ще довърши: „З“. Така става разпознаването.(29)

8).Разпознаване чрез възраст. Подигравайки се с Исус, делата и ученията Му, с всичко, което е наше достояние, ние направихме степените на нашето Сдружение 33, което е символ на иронизиране на възрастта Му. Мисля, че възрастта на „Тайнствения“ ще бъде в съответствие със следните особености:

А. Тайнственият, който е 1, 2 или 3-а степен масон, нека каже, че е на 3 год. С това ще се подиграем с убеждението на последователите на Самозванеца, че той е стоял в гроба 3 дни.

Б. Тайнственият, който е 4-а до 30-а степен масон, нека каже, че е на 33. Така ще се подиграем с възрастта на Самозванеца.

В. Тайнственият, който е 31-а до 33-а степен масон, нека казва, че е на неопределена възраст. Така ще се подиграем с твърдението им, че Самозванецът е възкръснал от гроба, възнесъл се е на небето и сега е жив завинаги. (30)

Г. Обявяваме сдружението си за старо колкото земята. На въпроса „На колко години е твоята майка-вдовица?“, трябва да се отговори: „Стара е колкото света“. Вдовицата е нашето сдружение, защото това име му даде цар Агрипа в чест на Хирам, сина на вдовицата. По този начин ще се разпознавате един друг. Пазете тези принципи завинаги. Заседанието бе записано с пълно съгласие.

 

-------------------------------------------------------

(25).Йонас: Стана ми ясно, че новото масонство е напреднало доста по отношение на тези знаци, както се разбира от моите изследвания върху съвременното Масонство.

(26).Йонас: Това е променено при Новото Масонство.

(27).Йонас: Това е променено при Новото Масонство.

(28).Този поздрав съществува в новото Масонство благодарение на нашия предшественик Леви, който настояваше да бъде съхранен, защото той беше едно първите му действия.

(29).Променен в новото Масонство.

(30).Променен в новото Масонство.

 

Глава двадесета

Официални норми на Третата Степен.

Тяхното разпространение по другите храмове в името на Майстор Хирам, според волята на цар Агрипа, докато беше жив.

 

Товалкаин Авиуд каза: „Няколко години след смъртта на моя чичо Хирам Авиуд, аз почуствах за свой дълг да изпълнявам волята на цар Агрипа и нашите ранни решения. Дадох заповеди на другите храмове на Сдружението, според които да считат третата степен – степента на Майстор Хирам като законна и призната. Запознах със становището си моите осем другари, които го одобриха. Нашият брат Адонирам вече беше приготвил, както беше обещал, необходимите допълнения, които да свидетелстват за Хирам Абиф, архитекта на Храма на Соломон и които да го характеризират.“ Във връзка с това Адонирам каза: „Когато някой брат се издигне до трета степен, всички ритуали, които ние деветимата изпълнихме при погребалното бдение за нашия брат Хирам Авиуд, трябва да бъдат осъществени от него по следния прикрит начин:

След преместването на ковчега от тъмната стая в Храма и извършване на всички ритуали, включително и речта на Президента от името на Хирам – мъченикът на нашата религиозна борба (не трябва да пренебрегваме премахването от този ритуал, характерен за всички храмове, на всякаква връзка, която сочи към нашия брат Хирам и замяната й с неща, свързани с Хирам Абиф), кандидатът с вързани очи (31) трябва да бъде възкресен от ковчега и Президентът да го заведе до най-близката врата на Храма, където да му каже: „Влез, след като почукаш на тази врата три пъти“ Кандидатът почуква. Член на комисията отваря вратата отвътре, посреща го с чука на Самозванеца Христос (32), удряйки го по врата (33) и задавайки му въпроса: „От къде идваш и накъде си тръгнал?“ Кандидатът отговаря: „До сега бездействах, сега ще се бия.“ Домакинът отвръща: „Загубил си се, тръгни по друга пътека.“ Избраният водач го повежда към друга врата и почуква три пъти. Вратата отваря друг „Тайнствен“, който го посреща с удар на чука в челото, задавайки му същия въпрос и получавайки същия отговор. Тогава „Тайнственият“ трябва да каже: „Изгубил си пътя на борбата, трябва да ме следваш като знаеш, че пътеката е трудна и опасна.“ Той го отвежда до трета врата или до същата, водейки го през по-трудно пътешествие, по време на което среща много пречки и няколко пъти пада. Веднъж пада върху тръни и скали; друг път слиза или се изкачва по хълм. Всички тези пречки го подготвят в Храма за тази цел. Пристигайки при третата врата, той чука на нея. Вратата се отваря, един „Тайнствен“ му нанася удари с чук по горната част на главата. Незабавно, водачът на кандидата го поваля на земята сякаш вече е мъртъв. После го отнасят, поставят го в ковчега и го покриват с мантия, оставяйки го с вързани очи. Веднага Президентът или друг член на комисията прочита следната реч:

„Братя, видяхте в това обичайно честване няколко сцени, които символизират една възвишена цел, която не може да бъде постигната без да бъдат изтърпени страдания, умора и скърби. Гореописаната цел е излизането от смъртта и влизането в живота, което е невъзможно за човек, без да се изложи на най-голяма опасност - от смърт. Страданията, които новият брат трябва да преживее са символ на това, което току що ви известих, както и исторически символ, чрез който новият брат изобразява Хирам Абиф в тежката задача по създаването на Храма на Соломон. Така, упорствайки при опазването на тайните на неговия занаят, архитектура, той е бил преследван от трима работници (34), които, след като са му нанесли тежки наказания и страдания, са го убили при третата врата. Всичко това ни позволява да разберем, че пътят на битката е труден и опасен. Въпреки това, не трябва да се страхуваме от нея, нито да се отклоняваме. Трябва да продължим да вървим по пътя на храбростта и да достигнем до нашата цел, която е да утвърдим принципите на нашето благородно Сдружение.“

Приключвайки речта, Президентът пошепва в ухото на кандидата, че трябва да се изправи от ковчега и да застане между двете колони, където ще свалят превръзката от очите му. На това място Президентът казва: „Братко наш, кандидат за тази свещена степен, ти чу това, което прочетох, докато лежеше в ковчега, символ на борбата. Ти изобрази Хирам Абиф с неговата тайна, която не е искал да разкрие, дори и пред лицето на смъртта. Погледни тези две колони, които Хирам избра и издигна в задната част на Храма на Соломон: бъди като тях – със силна воля и твърди принципи.“

После кандидатът ще каже следните думи: „Аз съм само сила, воля, решителност и непоколебимост. Ще пазя тайната за всичко, което видях и чух от всички хора, дори и от другите „Тайнствени“, които са с по-ниска степен от мене. “

Така нашият брат от трета степен ще вярва, че по време на ритуалите той е изобразявал Хирам Абиф, без да има и най-малка представа, че това честване е било в памет на нашия брат Хирам Авиуд, основател на Сдружението. Следователно, няма да знае другото - че е било основано по-скоро и ние деветимата сме основателите.

По този начин, братя, ще съживим паметта на на нашия брат Хирам Авиуд, без някой от „Тайнствените“ или външните да знае, че нашето намерение (на деветимата) е обезсмъртяването на Хирам, основателя на нашето Сдружението, негов вдъхновител и баща, на когото дължим цялата си ревност, ентусиазъм и благодарност.

Одобрявате ли това, което ви прочетох, за да го изпратим като заповед към всички храмове?“ Мнението на Адонирам беше прието от всички нас; записахме това в документите и изпратихме заповед до другите храмове, за да се запознаят с нормите на трета степен и да ги изпълняват точно и тайно.

 

-----------------------------------------------------------

(31). Йонас: Като че ли при древното Масонство очите на „Тайнствения“ са били завързани само когато се е издигал в Трета степен (степента на Майстор Хирам).

(32). Чукът, с който е бил прикован Исус.

(33). Ударите са леки, тъй като са символични. В новото Масонство мястото, където са нанасяни ударите е променено.

(34). Йонас: При Масонството на предците ни (Тайнствената Сила) имената на тримата работници, които са „убили“ Хирам не са споменати. В новото Масонство техните имена са: Юбило, Юбила и Юбилум.

 

Глава двадесет и първа

 

Текст на заповедта, изпратена до всички храмове на Сдружението. Посвещаване в Трета степен: степента на Майстор Хирам и ритуалите, които се изпълняват.

 

От главния Храм в Ерусалим до всички други храмове: „Братя „Тайнствени“, президенти и активни членове на Сдружението „Тайнствената Сила“, нека Бог се прослави. (35) Тъй като нашето Сдружение е от много стара епоха и с неясен произход, ние се опитахме да задоволим нашето желание за познаване на тайните му, но за нещастие, за нас това се оказа невъзможно така, както и за нашите предци.

Всичко, до което успяхме да се доберем е документ, намерен в книжата на цар Ирод Агрипа, Президент на Храма. Ето неговия текст:

„Поради това, че Хирам, архитектът на Храма на Соломон, се радваше на уважението на своя Господар и благодарение на голямата полза, която донесе с основаването, построяването и ръководството на строителните работи на Храма, ние решихме Третата степен в Сдружението да носи неговото име: Степента на Майстор Хирам; и така ще бъде за винаги.“

Намереният документ не е подписан от никого и покорявайки се на волята на собственика му, който и да е той, ние на свой ред заповядваме Третата Степен да носи името на Хирам от днес нататък. Тъй като, както очаквахме, между документите не намерихме описани ритуали, отнасящи се до тази степен, със сътрудничеството на братята, членове на Главния Храм, приехме ритуали, които трябва да уважавате без да пренебрегвате нещо при изпълнението им, когато посвещавате „Тайнствен“, издигащ се в Трета степен. Нормите, които приехме са:

1).Определете във всеки храм една много малка и тъмна стая. Заведете в тази стая брата от Втора степен със завързани предварително очи – още преди влизането му в Храма. Свалете превръзката и затворете вратата. Ковчегът и черното наметало с думите „жив“ и „мъртъв“ са вече готови. Двете колони и масата на Президента също са покрити с черно.

2).Един от членовете е изпратен да търси „Тайнствения“; той се връща и казва, че не го е намерил. Други двама са изпратени, които се завръщат, казвайки същото. Тогава се изпращат четирима и те го намират в тъмната стая.

3).Членовете на Комисията се отправят към тъмната стая, носейки ковчега и мантията, където гореспоменатият брат ляга в ковчега със завързани очи и го покриват с мантията, върху която поставят клонче от акация. Така го занасят в Храма и го полагат между двете колони.

4).Горят три фенера, по един от двете страни на главата и един над краката му. Членовете започват оплакването – плачат, молят се, за да почива душата на Хирам в мир - този, когото си въобразяват, че честват. (36)

5).Президентът се приближава до ковчега и открива главата с внезапен вик: „Хирам е жив!“ После поставя отново покривалото, произнасяйки следната реч: (37)

В края, всички споменати до тук вдигат покривалото на ковчега и махат превръзката от очите на кандидата, който възкръсва. Тогава Президентът казва:

„Братя, знаете, че при вашето изкачване до Трета степен, степен на Майстор Хирам, вие изобразявате точно него, като мъртъв и жив. Като мъртъв – убит в борбата по време на мисията си; като жив в неговия таен живот“

Новият брат отговаря с думите, споменати преди това: „Аз съм само сила, воля и т.н.“ В същото време Президентът му открива тайната на Степента, като му казва: „За да се извърши разпознаване, са необходими три тайни:

1).Ако искаш самият ти да бъдеш разпознат от по-висши от тебе, трябва да произнесеш първата буква от Яхим; ще ти отговорят с втората и т.н.

2).Или ще кажеш „Мъртъв“ и ще получиш отговор: „Жив“

3).Или ще докоснеш слепоочието си с юмрук, спускайки бързо отворената си длан

6). На края, след откриване на тайната, ще облечете кандидата в черна тениска, което ще означава, че той участва в жалеенето ви за Хирам. Фенерите да бъдат изгасени, а ковчегът и мантията – върнати в тъмната стая. Приемете тези норми, като ги изпълнявате изключително точно и ги считайте за основополагащ закон.“

 

Ерусалим, 15 март, 4048

Президент Адонирам.

Бележка: Черната риза трябва да има следните бели рисунки: череп, чук, компас, инструмент за прави ъгли. Под тях с червени букви да пише „мъртъв, жив.“ Президент Адонирам.

 

--------------------------------------------------------------

(35).Алелуя (Слава на Бога).

(36).Йонас: Така всички, издигащи на Трета степен, дори съвременните масони, вярват, че изобразяват Хирам Абиф.

(37).Йонас: Това е същата реч, записана при бдението за Хирам Авиуд, пазено в тайна между деветимата основатели. Разликата е в това, че думите и изразите, отнасящи се за Хирам Авиуд са заменени с такива, насочващи към Хирам Абиф. И Президентът произнася споменатия текст от последната глава, отнасяйки го към Хирам Абиф.

 

Глава двадесет и втора

Обобщение на това, което се е случило между 55 и 105 година след Христос.

 

Адонирам каза: „След изпращането на споменатата по-рано заповед, ние продължихме борбата, увеличавайки броя на храмовете и привържениците си, основавайки повече сдружения, действащи с нашите принципи, обаче носещи други имена. Така еврейската нация порасна и нейната слава светеше в продължение на много години. В същото време обаче, хората, които следваха Самозванеца, нараснаха още повече. В по-голямата си част те бяха езичници. Благодарение на нашата продължителна дейност, много малка част от нашия народ ги последва. Нашето влияние нарасна успоредно с растежа на присъединяващите си храмове, особено на тези в Рим и Ахея, които се отличаваха с разпространението на нашите принципи и така заслужиха вечна слава.“

Йонас каза: (минаваме направо към написаното много по-късно след смъртта на Адонирам. Пропускаме превода, отнасящ за това, защото всичко случило се много прилича на описанието на борбата на „Тайнствените“)

Думи на Антипа, наследник на един от деветимата основатели: „Храмовете в Рим и Ахая показаха неизличима почит към нашето Сдружение. Дължим им огромна любов. Те са спечелили огромен брой езичници, не по-малко от тези, които измамниците са придобили с магьосническата си сила. Тези два храма надминаха нашия (38), когато убиха Петър и брат му Андрей. Така заслужиха да увековечим паметта им на страниците на историята. Опасността от тези двама проповедници беше достойна за отбелязване в изумителните им проповеди, в силата да привличат и в неописуемото им красноречие. Това се изявяваше по такъв начин, че ако не беше борбата на тези два храма, хиляди от нашата нация щяха да бъдат обърнати към религията на Самозванеца. Тези два велики храма трябва да бъдат прославени от всеки „Тайнствен“, както беше и самият Хирам. Бог да ги пази! Те разпънаха Петър и Андрей, също както и Самозванеца беше разпънат. Те стреснаха хората и парализираха действията на Исусовите последователи за дълго време. Трябва да следваме резултатния план на двата храма, за да постигнем нашата цел – живот за еврейската религия. Проклети да сме ако отстъпим, защото ще погубим нашето дело без да достигнем целта си.“

„По тази причина, предлагам да разпространим всеобщо обръщение между храмовете, с което приветстваме дейността на храмовете в Рим и Ахая, като заповядаме на всички „Тайнствени“ да вземат пример от тях. За да обезсмъртим паметта им, ще обявим 30 ноември за ден на ежегодно честване на тези два храма с голяма радост. Това е денят, в който измамникът Андрей е бил разпънат.“

Предложението на Антипа беше одобрено. Обръщението беше написано и разпространено. Решението за деня на храма в Ахая също беше записано в документите, защото беше ден на убийството на Андрей и защото беше плод от борбата на този храм.(39)

Йонас: (Тук са отбелязани някои детайли, които пропускаме от превода. Те са свързани с избиването, извършено от „Тайнствени“ срещу техни братя, които са ги изоставили и са последвали хората на Исус. Това клане е било следствие на страха от разкриване на тайни на Сдружението.)

 

---------------------------------------------------------------------

(38).Храмът в Ерусалим

(39).Самуил, син на Йонас: Нашият праотец би могъл да запише и 29 юни като масонски празник – денят на разпъването на Петър благодарение на заговора на римския масонски храм. Не знаем защо това не е сторено.

 

Глава двадесет и трета

Масонските степени

През 4107 година (40 г.) Соломон Авиуд, който починал малко по-късно, поел президентския пост на Главния Храм и бил наследен от Соломон Мисраим Аверон. Последният бил изключително усърден в дейността на Сдружението. Той лично е посетил много храмове и основал няколко. Ето колко голям е бил успехът, постигнат благодарение на неговите усилия през тази епоха – броят на съмишлениците на Самозванеца намалели. Той е измислил някои идеи, с които е допринесъл много за доброто на Сдружението. Разрешил е голямо противоречие, което е подбудило и настроило членовете на Главния Храм едни срещу други. Създал е имена на някои Степени, по-високи от Степента на Хирам, които са били от най-голяма важност.

Те са:

Степен 7 Водачът

Степен 9 Старейшината

Степен 12 Победителят

Степен 15 Ученият

Степен 18 Надареният

Степен 21 Проповедникът

Степен 24 Малкият Майстор

Степен 27 Малкият Философ

Степен 30 Святият

Степен 31 Кръстът

Степен 32 Великият Архитект

Степен 33 Живият Мъртвец (41)

 

Тогава Мисраим издаде следната заповед:

„До всички скъпи братя, членове на храмовете, които са клонове на сдружението: Степен 33 е символ за края на живота на Самозванеца Исус. Взехме решение, че кандидатът за тази степен трябва да носи лилава риза с бял фабрично ушит на гърдите кръст. Над кръста трябва да бъдат изрисувани четири букви: INRI. (42) Тези букви ще бъдат свещена дума за разпознаване на споменатата степен, както думата ВООЗ. Тъй като святата дума трябва да бъде сменяна на всеки 6 месеца, даваме власт на президентите на храмовете да избират паролата по собствено усмотрение. Продължете битката, за да служите на религията и на доброто име на Сдружението. Нека съюзът и окултизмът да бъдат вашата емблема. “

 

19 април, 4115

Президент Мисраим Аверон

 

Аарон Авиуд, един от наследниците на този ръкопис, каза: „След разрушаването на Ерусалим и нашето разпиляване, ние установихме нашия нов Ерусалимски Храм на друго, скрито място, където останахме за няколко години; така сториха и наследниците ни, като издавахме заповеди без някой да знае местонахождението ни или дори това на другите ни храмове. Така трябва да правят и тези, които ни наследяват. Те не трябва да посочват мястото на срещите си, освен в случай на спешна нужда, като например, когато се получават енергични протести от името на президенти на храмове – разклонения или в случай на бунт от страна на някои „Тайнствени“срещу издадени заповеди от Главния Храм.“

 

-------------------------------------------------------------------

1.  
   1.  

      (40).Година 107 след Христос.

(41).В новото Масонство по-голямата част от тези наименования са променени.

(42).В древното Масонство не е дадено обяснение на тези букви, но се предполага, че те символизират ирония (подигравка) срещу Исус.

 

Глава двадесет и четвърта

Обобщение на случилото се между 115 и 500 година след Христос.

 

Аарон Авиуд каза: „Нашето Сдружение израсна и тайнствената ни сила се увеличи без да сме постигнали нашата дългоочаквана, жадувана цел, защото растежът на враговете ни надмина нашия. Ние работихме, водени от религиозния и националния си дълг, обаче те действаха със средства, задвижени незнайно за нас от какви фактори. Ние ги виждаме да работят с любов, със саможертва, себеотрицание и смирение, чиито произход остава неизвестен за нас. Не можем да разберем каква е тази очевидна сила. Трябва да имат подкрепата на някаква тайнствена, магическа сила. Затова решихме да продължим нашата борба, изпълнявайки Клетвата си и нашия поход, според плана на предците ни Хирам и другарите му.

Нашият праотец Хирам Авиуд ни препоръча да убиваме всички последователи на Самозванеца; да не признаваме нищо друго, освен еврейската религия. Известно време разясняваше, че независимо колко много се увеличава броят на религиите, ние трябва да ги нападаме и унищожаваме със силата на нашия съюз, нашата борба и постоянството в личната саможертва. “

 

-----------------------------------------------------------------------

(43).Йонас: Пропускаме превода на някои параграфи, които обясняват как не евреи се включиха в Сдружението и как наказаха последователите на Исус, както и основаването на други храмове-разклонения до 500 година след Христос.

 

Глава двадесет и пета

Какво се е случило след появата на Мохамед, основател на ислямската религия

 

Леви Моузес Леви каза: „В края на шести век след Самозванеца Исус, който ни измъчи със своите лъжи, се появи друг самозванец, който твърдеше, че има дар на пророк за просветление и насочване на арабите в пътя на истинския Бог, изработвайки закони противоречащи на юдейската религия. Успя да убеди мнозина за много кратко време. Ние се надигнахме, за да нападнем твърденията му, издигайки гласа си, за да накараме неговите хора и последователи да разберат, че Мохамед и тези, които го следват, са измамници и лицемери също като Исус. Въпреки това, успехът не беше на наша страна. Ден след ден броят на последователите му нарастваше, както ставаше и с последователите на Исус. Използвайки меч и насилие, те привличаха хората и дори мнозина от еврейския народ. След това започнаха да използват търпимост и измама и успяха да осигурят своя растеж. Ние ги нападнахме както нападахме и последователите на Исус, а те дори нараснаха още повече, докато успяхме да попречим на нашите хора да се обръщат към тях. Евреите, които проявяваха склонност да се присъединят към тях, бяха глупави като животни. Въпреки нашата борба не успяхме да попречим на езичниците да ги последват.

Заповядахме на евреите, като истински посветени на религията ни, да нападат двете религии – на Исус и на Мохамед. Казах религии, а трябваше да кажа дружества. Затова заповядахме на всички храмове да внимават много и да не ги наричат религии. Няма друга религия, освен юдейската. Всички останали са порочни, продажни и изродени.

Вълнението и безредието, причинени от измамника Исус, не бяха достатъчни. Появи се друг самозванец, който ни причини още повече грижи и неприятности. Нашето противодействие е едно. Разпънаха на кръст предишния; за втория това не беше необходимо, защото го отровихме.

Сега нашата религия, общественият и националният ни дълг ни задължават с всички сили да нападаме ученията им, така както сторихме с ученията на самозванеца Исус, който стана причина да създадем нашето Сдружение.“

 

Глава двадесет и шеста

 

Основаване на храмове в Европа след този в Рим.

 

Авдом Адонирам каза: „Нашите предци са пропуснали да споменат името на основателя на храма в Рим. В следващите глави обаче ще видим, че той е бил потомък на Хирам Авиуд. Този храм е постигнал големи успехи, които са укрепили Сдружението до такава степен, че това е подтикнало деветимата наследници да установят други храмове в други държави. Наследник, потомък на Моав Леви е бил изпратен в Русия; на Адонирам (мой праотец) – в Галия; на Авиуд – в Германия.

Това се е случило в средата на осми век. В тези царства те са започнали установяването на храмове, част от които зависими от Главния Храм в Ерусалим, други – от Храма в Рим, който на свой ред е разклонение на Главния Храм.

През осми век, след седем века неспирна борба, когато Храмът в Рим е бил на върха на славата си, вече са съществували следните храмове: в Русия – четири; в Галия – четири; в Германия – три. Тогава броят на храмовете в столиците и вътрешността на тези държави нараства. Храмовете във всяко царство зависят от Главните Храмове в столиците им. Те пък са подчинени на Главния Храм в Ерусалим. Това продължава до дванадесети век.

През 12 век големият прогрес и големите заслуги, постигнати от Храма в Рим, вдъхновяват комисията на Главния Храм да се откаже от първенството си в полза на Храма в Рим. Решението за това е записано на 5 юни 5166 (44 г.) С него на Храма в Рим се дава право да управлява всички храмове на Изток. Храмът в Рим с новата си мощна власт настоява за окултизма (т.е. тайнствеността) и ограничава събранията на „тайнствените“ само в тези храмове, които са абсолютно затворени и нелегални общества. По това време членовете на нелегалните храмове оставяли лицата си черни, за да изглежда, сякаш работят в каменовъглените мини. Също като уловките на нашите предци, чрез които са скривали истината за действията си.

Следвали са тези правила до края на 18 век или до 80 години след промяна на името на Сдружението на „Свободно Масонство.“

Независимо от това, че новото Масонство установява ложите си над земята и въпреки изменението на законите му и призивите му към морал, строго спазваната тайнственост на нашите предци предизвиквала страх и отчуждение у хората. Дори много членове вярвали в Масонството за известно време, полагали клетвата, обаче скоро напускали Сдружението. Заплахите със смърт оставали напразни.

 

---------------------------------------------------------------------------

(44).1166 г. след Христос