Златоуст: Слово за поста и милостинята

 

Прекрасен е постът, прекрасно е и четенето на Писанията; но то е прекрасно в случай, че след него следва дело, тъй като, ако ти четеш, а не изпълняваш, четенето ще ти бъде за осъждане и ще даде повод за наказание. Защото не слушателите на закона, се казва, са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани (Римляни 2:13); и пак Христос казва: Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си (Йоан 15:22). Блажен е говорещият в ушите на слушателите, особено когато те заплатят с лихва; а лихва е послушанието и изпълнението на Божиите заповеди, както казва Господ: а Аз като дойдех, щях да си прибера Своето с лихва (Матей 25:27). И така, какво, брате, си събрал с помощта на поста? Нали и земеделецът сее, за да пожъне, и търговецът извършва пътешествия в чужди краища, за да събере богатство, и кормчията преплава много морета, за да напълни кораба със стоки. Не ми казвай: „аз съм постил толкова много дни, не съм ял едно или друго, не съм пил вино, претърпял съм нечистотата“, но покажи ми станал ли си кротък, ако си бил гневлив, и човеколюбив, ако преди си бил жесток, защото, ако си упоен от гняв, защо изнуряваш плътта си? Ако в теб има завист и користолюбие, то каква е ползата от пиенето на вода? Сега търся не каква е трапезата, а станало ли е изменение на злия начин на мислене? Ако господарката, тоест душата, прелюбодейства, то защо бичуваш слугинята, тоест стомаха? Ако душата се притъпява, то защо изтощаваш тялото? Говоря това не за да ви обвинявам, а заради лекомислените. Ако бях видял, че вие летите високо, все пак бих пожелал да полетите още по-високо: такава е тиранията на любовта. И както сребролюбците колкото повече злато събират, толкова повече търсят, така и ние още по-силно желаем вашия успех. И така, ако искаш да приет от Бога, пости, брате, като ниневийците; те не били получили закон; това са онези, за които Павел казва: защото щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон (Римляни 2:14). Затова не се хвали с празен пост – сам по себе си постът не възвежда до небето, ако няма за своя сестра милостинята, защото тя е съединена с него, и между тях има не само братски и тесни отношения, но милостинята дори служи за опора на поста. И откъде е известно това? Ангелът казал на Корнилий: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога (Деяния 10:4). Милостинята е крило на молитвата; ако не направиш криле на молитвата, тя няма да лети, а когато душата е окрилена, тя бързо се издига на небето. Докога ще има сребролюбие и желание за имущество? Всичко това, брате, си отива с настоящия живот. Но ти несъмнено ще ми кажеш: „Говори това на самия себе си.“ И на самия себе си, брате, говоря, и на вас, защото увещанието се отнася за всички. Като слушам това и се изправям, аз получавам благодеяние от вас; и макар този, който говори, да е роб, аз приемам съвета, и макар и да съм свободен, с готовност го слушам. Не разликата между лицата, но ползата от съвета ме кара да приемам това, което се говори. И ако Мойсей, толкова велик мъж, беседвал с Бога, не се погнусил от съветите на своя тъст, макар и да бил варварин, но дори ги приел, и Бог ги потвърдил (Изход 18:23,24), то колко повече ние? Не ти казвам: стани нуждаещ се, но – раздай излишъка на бедните, та твоя излишък да стане основа на спасението ти. Нима не виждате много бедни по пътищата? Един е много млад, а друг – стар; единият се опира на другия, и страданието им е голямо. И така, дай на своя съраб, за да имаш за длъжник Господ, за Когото е приятно да бъде длъжник и Който връща капитала с лихва. Лихвата по отношение на външните дела е престъпление, а по отношение на Бога – похвала. Ти не даваш на бедния? Обърни внимание на Този, Който проси чрез него, и се засрами от достойнството, присъщо на Приемащия: беднякът получава – и Бог взема назаем. Размисли как твоя Господ е слязъл, за да те склони да не бъдеш жесток и безчовечен. Вие сте Ме видели гладен и не сте Ме нахранили – жаден, и не сте Ме напоили – странник, и не сте Ме приели, гол – и не сте Ме облекли (Матей 25:42,43), и тъй нататък. И така, ти не даваш на гладния Христос? Ти и бедният заедно получавате от трапезата Неговото тяло, еднакво се причестявате от Неговата чаша. Той участва с теб във велики и страшни дела, а ти не му отделяш малките? Нима това, което му даваш е твое? Нали, макар и да си го получил от родителите и от предците, то принадлежи на Бога. Защо заравяш това в земята? Дай на бедния, и Господ ще ти го запази много надеждно. Нима не виждаш какво прави земеделецът? Чест, нямайки семе поради бедността, той дава в залог дрехата си и получава това, което иска, и го поверява на земята? Макар и често да настъпва неблагоприятно време, и той да си тръгва, без да е пожънал нищо, земеделецът се доверява на земята, защото се надява. И така, нима това, което прави земята, не може да направи Господ? Подражавай на онази вдовица във Вехтия Завет, която имала шепа брашно в делвата и малко елей в гърнето – тъй като с това тя нагостила пророка (3 Царства 17:12); или на тази в Евангелието, която, като пуснала две лепти, надминала всички, защото дала цялото си имущество (Лука 21:2,3). Но какво говориш? Аз съм беден и нямам пари. Нямаш две лепти: макар и да нямаш, Бог търси изобилие от добри мисли. Затова Той казва: ако някой подаде чаша студена вода, няма да изгуби наградата си (Матей 10:42). Погледни, че Той казва: студена вода, а не гореща, та заради харченето на дърва да не се лишиш от наградата си. И колкото и злато да те накара да заплатиш царят, ти, повесен и измъчван с вериги за изтезания, даваш това, което той желае; макар и да си беден, той не обръща внимание на състоятелността на лицата, а на своята собствена изгода. А Бог не постъпва така, но изисква според силите на всеки.

Защо те са бедни? Не защото Бог не може да изпрати златен дъжд, но за да стане тяхната бедност облекчение на твоите прегрешения. Велик е човек и скъп мъж, който прави милост (Притчи 20:6). Погледни колко велика е милостинята. Бог сравнява състрадателния човек със Самия Себе Си. И тъй, бъдете милосърдни, казва Той, както и вашия Отец небесен е милосърден (Лука 6:36). Ако дойде смъртта, то съкровищата ще останат тук. А защо не ги изпратиш преди теб там, та в онзи ден бедните да се окажат ходатаи за теб там, където няма нито ритор, нито защитник? Ето, бедните показват своите дрехи и превръзки, и те изваждат от огъня. Слънцето, нагряващо леда, не го кара да се топи, така както милостинята, сблъсквайки се с множество грехове, ги унищожава. А за да разбереш висотата на милостинята, помисли: кое е свързано с по-големи трудове от девството? Нищо. Добродетелите са много: едни са големи, други – по-големи, трети – по-малки, но нищо не представлява по-голяма трудност от девството: то се бори с природата; в тази война няма примирие; това е сражение, в което никога няма мир, освен по Христовата милост. Девата стои, като събира огън против самата себе си, и не гори; девата, стоейки на въглени, не изгаря; намирайки се в пещ, не пламти, оросявана както тримата отроци; борейки се с невидими сили, подражава на Михаил и съперничи с Гавриил. В рая имало девство – и то било погубено от змията. Затова в междинното време то не се явявало; а когато дошъл роденият от дева Исус Христос – Синът Божий, тогава отново се явило. Искаш ли да познаеш висотата на девството? Мойсей разделил морето, изменил въздуха, низвел манна, но злословели против него заради жена му – етиопка, за това, че встъпил в брак с нея (Числа 12:1). И Авраам, и Исаак, и Яков, а също и Йосиф, макар и целомъдрен, след това встъпил в брак. Искаш ли да разбереш колко велико е девството? Христос, като дошъл, не го свързал с необходимост – като възвеличил останалите добродетели, заедно с тях не възвеличил тази, за да бъдеш увенчан в случай, че преуспяваш доброволно в нея. Подвизаващите се във въздържание и нищета се грижат преди всичко за нея. Защото има скопци, родени тъй от майчината утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно (Матей 19:12), не като отсекли членовете си, но като отстранили от себе си необузданата похот. Който може възприе, нека възприеме (стих 12). И апостолът, като изброил всички добродетели, познавайки дълбочината на тази, казва: За девствениците нямам заповед от Господа (1 Коринтяни 7:25). Виждаш ли колко велико е девството? И въпреки това, то без милостинята не спасило никого; а милостините и без девство са спасили. Петте неразумни девици, нямащи елей, а само девство, не влезли в брачния чертог; те казват на мъдрите: дайте ни от вашето масло (Матей 25:8). Те справедливо са наречени неразумни, защото, като преуспели в по-трудното, не изпълнили това, което не изисквало труд – победили големия противник, и били победени от по-слабия. И когато дошъл Женихът, мъдрите девици влезли в брачния чертог; дошли и другите и започнали да чукат; и Той им казва: не ви познавам (стих 12). Защо? Защото Ме видяхте гладен, и не Ми дадохте да ям (стих 42). Но да не бъде да чуем и ние такъв глас! А на преуспелите в милостинята казва: дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (стих 34). Защо? Защото сте опазили девството? Съвсем не; а защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте (стихове 35, 36). А за да разбереш колко велика е милостинята, отново искам да ви припомня тази история. Имало десет девици: пет мъдри и пет неразумни; и се чул глас в полунощ. Станете, Женихът иде. В полунощ е възкресението, когато ангелите ще пробудят всички нас. Като станали, девиците приготвиха светилниците си (стих 7). А светилник е девството, което е нещо чисто, пламенно, светло. Неразумните казват на мъдрите: дайте ни от вашето масло. Мъдрите пък им казват: боим се да не би някак да не стигне и нам, и вам (стихове 8,9) (те казали това не от завист, защото там каква нужда има от злато, когато няма нито богат, нито беден), но, по-добре идете у продавачите и си купете (стих 9). И кои са продавачите? Бедните; ти повече получаваш, отколкото даваш: ти му даваш земно, а получаваш небесно. И така, когато те отишли да купят, дошъл Женихът; и готовите влязоха в брачния чертог, и вратата се затвориха (стих 10). А другите, като дошли, започнали да чукат, и Той им казва: не ви познавам (стих12). Виждаш ли, тъй като те нямали милостиня, погубили и труда на девството, и останали извън брачния чертог. И така, познали ползата от милостинята, да я извършваме, братя, за да влезем и ние в брачния чертог и да се насладим по благодатта на нашия Господ Исус Христос, с Когото слава на Отца, и на Светия и Благия и Животворящ Дух, сега и завинаги, и във вечни векове. Амин.

Свети Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски. Творения, том 4 (издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф, Света гора, Атон)