Мъртъв ли е духът на грешния човек?

„Каквото ПОВИКАЛО, такова се ОБАДИЛО“ (човешка поговорка).

Колко е простичко! Правиш зло („ПОВИКВАШ“ си зло), получаваш в отговор зло (зло ти се „ОБАЖДА“).

“И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас” (Яков 4:7).

ПОКОРЯВАШ СЕ на Бога, вършиш ДОБРО (тоест ПРОТИВИШ се на ДЯВОЛА) и получаваш ДОБРО, (тоест ДЯВОЛЪТ БЯГА от тебе).

“ПРИБЛИЖАВАЙТЕ СЕ при БОГА, и ще се ПРИБЛИЖАВА и ТОЙ при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи” (Яков 4:8).

Приближаваш се при Бога, очистваш сърцето си (покоряваш Му се, освещаваш се) и Той се приближава при тебе („... и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него” Йоан 14:23б)

Дали след дълго повтаряне на фразата: „ЧОВЕШКИЯТ дух е МЪРТЪВ, когато грешният човек е враг на Бога, когато е бунтовник и е непокорен на Твореца си и затова Святият Дух не може да се свърже с него“, не започваме буквално да приемаме това за истина? Как тогава Святият Дух ни „ражда“ отгоре? Как ни изобличава, как ни кара да се покаем, „ужилени“ в сърцата? Как тогава се покайват грешници, ако Духът не се е свързал с техния дух? Нали дори тези, които не се покайват или се покайват, но лицемерно, не истинно, чуват гласа Му?:

„А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ЕХИДНИНИ! КОЙ ВИ ПРЕДУПРЕДИ да бягате от ИДЕЩИЯ ГНЯВ? Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама“ (Матей 3:7-9).

Нали точно за това е изпратен на земята Святият Дух – да ПРЕДУПРЕЖДАВА и да съди. Как ще СЪДИ, ако не е ПРЕДУПРЕДИЛ? Как ще ПРЕДУПРЕДИ грешниците, ако духът им е ТОЛКОВА МЪРТЪВ, че изобщо е невъзможно Божият Дух да се свърже с него?

„И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярвате в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден“ (Йоан 16: 8-11).

И в по-ясен превод от съвременен френски език: „Когато Той дойде, ще изобличи всички хора от света за това, че вършат ГРЯХ; ще им покаже (открие) Божията СПРАВЕДЛИВОСТ и ПРАВЕДНОСТ и ще ги УБЕДИ, че им предстоят СЪД и наказание. ГРЕХЪТ на хората от света е, че не вярват в Мене. ПРАВЕДНОСТТА и справедливостта на Бога са разкрити чрез това, че Аз възкръснах и отивам при Баща Си като праведник. Заради това и вие можете да бъдете оправдани. ПРИСЪДАТА над хората от този свят ще бъде наказание, защото князът на този свят, дяволът, вече е получил наказателна присъда."

Когато казваме, че човешкият дух е мъртъв, понеже не изпълнява функцията за връзка с Бога, какво имаме предвид: че не се свързва с Бога за да му се подчинява съзнателно или че Бог въобще не може да влияе на човешкия дух? Първото е вярно: когато не желае да поддържа връзка с Бога, да Го слуша и да му се подчинява, човекът живее като духовно мъртъв. Това означава, че е морално разложен и безплоден, що се отнася до добри дела, които да докажат, че сме Божии наследници. Второто обаче очевидно не е вярно: Бог постоянно влияе на хората, които дори не признават съществуването Му, като или ги закоравява в греха им, или ги пази да не извършват определени грехове. Само така е възможно за хората, които иначе са наследници на Адам, покварени от греха, да извършат нещо добро. И най-вече да извършат най-доброто – да се покаят, за да се спасят.

"... когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, порадитова, че показват действието на закона написано на сърцата им, за което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат, или ги оправдават" (Римляни 2:14,15)

Декември 2011,

Юлия Борисова, Лора Добрева