/fdata%2F3144074%2F%2Favatar-user-2453360-tmpphpoRNk2F.jpg){kind=avatar}
"Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше ДОБРО. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.... И БОГ ВИДЯ ВСИЧКО, КОЕТО СЪЗДАДЕ; и, ето, беше ТВЪРДЕ ДОБРО. И стана вечер, и стана утро, ден шести".(Битие 1:25,26,27,31).
Явно обаче малцина и то много рядко осъзнават написаното в тези стихове. Някак повечето от нас четат не само тези цитати, но и цялото божие слово, както се казва „по диагонал“, набързо и повърхностно. Много проповеди се опитват да ни убедят, че Бог създава всичко СЪВЪРШЕНО – тоест, сякаш ВЕЧЕ е СВЯТО, СЪТВОРЕНО е ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ И Е НЕПРОМЕНИМО. Може би това води и до толкова лековатото твърдение на калвинистите, че „веднъж спасен“ означава „завинаги спасен.“ Те казват: Каквото и да вършиш – добри дела или грехове - не можеш да отпаднеш от спасението, от срещата си с Бога и от вечния живот в Неговите небесни обиталища, приготвени за праведните, за „НЕГОВИТЕ.“
Нека да не се самозалъгваме – такова нещо никъде в Библията не е казано. Няма го като твърдение и в горепосочените стихове. Единственото съвършено и свято „нещо“ е Бог. И тъй като Исус и Отец са едно, тоест ИСУС е БОГ, дошъл в човешка плът, само Той е свят и съвършен, въпреки че дори и за Божия и Човешкия син, който е „едно“, който е неделим от Бога и Неговата святост и съвършенство, е казано: „А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми? А те не разбраха думата, която им рече. И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се ПОКОРЯВАШЕ. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. А Исус НАПРЕДВАШЕ в МЪДРОСТ, в РЪСТ и в БЛАГОВОЛЕНИЕ пред БОГА и ЧОВЕЦИТЕ.“ (Лука 2:49-52). И още: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в БОЖИЯ ОБРАЗ, пак не счете, че трябва твърдо да ДЪРЖИ РАВЕНСТВОТО С БОГА, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си ОБРАЗ НА СЛУГА И СТАНА ПОДОБЕН НА ЧОВЕЦИТЕ; и, като се намери в ЧОВЕШКИ ОБРАЗ, СМИРИ СЕБЕ СИ и СТАНА ПОСЛУШЕН ДО СМЪРТ, даже смърт НА КРЪСТ. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че ИСУС ХРИСТОС Е ГОСПОД, за СЛАВА НА БОГА ОТЦА.“ (Филипяни 2:5-11).
Само Бог, като единствен без грях и като съвършен Дух – Творец, може да се ЗАСТЪПИ пред САМИЯ СЕБЕ СИ за хората, които обикна толкова много, макар че вече бяха пълни грешници!
Ако искаш да си свят (отделен от света, посветен на Бога), съвършен в доброто, в което си бил създаден, и „да бъдеш“ бог, трябва да ЗАЩИТИШ божието подобие и образ в себе си и да УСТОИШ в него.
„ Блажен онзи човек, който издържа ИЗПИТАНИЕ; защото, като бъде ОДОБРЕН, ще приеме за венец ЖИВОТА, който Господ е ОБЕЩАЛ на ония, КОИТО ГО ЛЮБЯТ.“ (Яков 1:12).
Дори и да си създаден като нещо „добро“, ти не само си длъжен да останеш в това добро, но то да се развие в святост и съвършенство! Щом Исус не счете, че трябва „твърдо да ДЪРЖИ РАВЕНСТВОТО С БОГА, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си ОБРАЗ НА СЛУГА И СТАНА ПОДОБЕН НА ЧОВЕЦИТЕ“ какво остава за нас? Трябва ли постоянно да говорим, че сме станали (създадени) „веднъж завинаги“святи и съвършени богове? Или по-точно трябва ли да по този начин да сваляме Бога до нашето ниво и да проповядваме неистини за Неговата същност?
Трябва да осъзнаем, че колкото и да сме „добро нещо“, ние всъщност сме само творение, а не Създател и Творец на „добри неща.“ Това означава, че не можем да се отделим от заповедите и властта (ръководството, управлението) на Твореца си. Трябва да пожелаем и да приемем не бунта, а смирението пред Него; с любов и преклонение да приемем истината за себе си като подобие, а не лъжата за нашата равнопоставеност с Него. Само така няма да ни сполети написаното от Яков:
„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт. Не се заблуждавайте, любезни мои братя; Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна. (Яков 1:13-17).
„ Блажен онзи човек, който издържа ИЗПИТАНИЕ; защото, като бъде ОДОБРЕН, ще приеме за венец ЖИВОТА, който Господ е ОБЕЩАЛ на ония, КОИТО ГО ЛЮБЯТ.“ (Яков 1:12).
Адам и Ева не успяха, не устояха. „Развалиха“ (разрушиха) Божието „добро“ творение! Оставиха злото да влезе в тях и да „ИЗГОНИ“ доброто, създадено и дарено ни от Бога. Той обаче толкова ни ОБИКНА, че изпрати Месията Исус, за да застане на нашето място на грешници, за да Го ОБИКНЕМ и ние, да УСТОИМ, и така да станем „богове“ – святи и съвършени като Създателя си.
Май 2016 година, Юлия Борисова
